— Благодаря ти, Мери.
Кристина огледа стаята. Беше по-малка от собствената й спалня в Уейкфийлд, но бе красива. Подът беше застлан със златист плюшен килим. От едната страна на тапицираното в златисто легло бе поставено малко шкафче с мраморен плот, а от другата — скрин с много чекмеджета. В ъгъла, до единствения прозорец, имаше канапе в зелено кадифе. Завесите също бяха от зелено кадифе, а на отсрещната стена бе окачено огледало в позлатена рамка.
Точно когато един прислужник донесе още вода, Мери приключи с подреждането на багажа на гостенката, и Кристина най-сетне остана сама. След като вдигна с фиби косата си, тя се съблече и се потопи в димящата, гореща вода. Облегна се назад и се отпусна.
Това пътуване до Лондон бе нейна отколешна мечта. Само че доскоро я смятаха за малка, а миналата година, когато беше достигнала подходяща възраст, Джон бе заминал с полка си, за да се върне у дома едва сега, вече като лейтенант от армията на Нейно величество, в очакване на ново назначение.
Целият живот на Кристина бе преминал в Уейкфийлд. Там, в тихото провинциално имение, тя беше прекарала едно прекрасно детство. Беше палаво, необуздано момиче и често й се случваха неприятности. Помнеше, например, как двамата с Томи се криеха на тавана на конюшнята в имението Хънтингтън и подслушваха стария Питър — главният коняр. Той винаги псуваше и си говореше сам или с конете. От стария Питър Кристина бе научила доста неподходящи за една дама думи, много от които не разбираше. Но един ден бащата на Томи ги откри. Последва доста сурово мъмрене и дълго време Кристина не беше допускана до конюшнята на семейство Хънтингтън.
Но тя вече не беше онова палаво момиче. Сега носеше рокли, вместо бричовете, ушити от Джонси за малката лудетина, която винаги цапаше и късаше дрехите си. Сега беше дама и това й харесваше.
След като се изкъпа, Кристина облече памучната си рокля на цветя. Знаеше, че е старомодна, но искаше да се чувства удобно, докато пазарува. Разреса дългата си златна коса и я вдигна в истинска каскада от къдрици и букли. Накрая взе шапката, която щеше да сложи на излизане и слезе долу за закуска.
Откри трапезарията зад една от вратите на противоположната страна на вестибюла. Джон седеше на голяма маса заедно с Хауърд и Катрин Йейтс. Отдалеч се усещаше сладкия аромат на шунка и ябълкови тригуни. Освен тях на масата имаше и яйца и кифли.
— Кристина, скъпа! Не мога да изразя с думи задоволството си от това, че си тук. — Катрин Йейтс й се усмихна с благите си сиви очи. — Тъкмо разказвахме на Джон за приемите, за които имаме покана. Преди да си тръгнете ще има и голям бал, на който ще можете да присъствате.
— Като за начало, тази вечер един мой приятел дава официална вечеря — намеси се Хауърд Йейтс. — Но не се тревожи, ще има и по-млади хора — засмя се той.
Хауърд и Катрин Йейтс бяха приветлива и жизнерадостна двойка. И двамата приближаваха петдесетте, но винаги бяха в движение и се наслаждаваха на всеки миг от живота. Бяха стари приятели на семейството и Кристина и Джон ги познаваха откакто се помнеха.
— Нямам търпение да изляза и да разгледам града! — каза ентусиазирано Кристина, слагайки по малко от всяко блюдо в чинията си. — Искам да направя всички покупки още днес. Ще дойдеш ли с мен, Катрин?
— Разбира се, скъпа. Ще отидем на улица Бонд. Намира се ей там, зад ъгъла, и е просто претъпкана с магазини.
— Мисля, че и аз ще те придружа, защото нямам намерение да спя повече. И без това аз също трябва да си набавя някои неща — отбеляза Джон.
Не възнамеряваше да оставя Криси в този опасен град без надзор, нищо че Катрин Йейтс щеше да е с нея.
Джон още изглежда уморен, но сигурно е развълнуван не по-малко от мен, помисли си Кристина. Прислужницата напълни чашата й с димящ горещ чай, докато тя поглъщаше лакомо апетитните яйца с шунка.
— След минутка ще бъда готова — каза Кристина, забелязвайки, че всички са приключили с яденето.
— Няма защо да бързаш, дете — каза Хауърд Йейтс с развеселено изражение на руменото си лице. — Разполагаш с всичкото време на света.
— Хауърд е прав, Криси. Не яж толкова бързо — сгълча я Джон. — Да не се наложи да отложиш пазаруването си заради болки в стомаха.
Всички се засмяха, но Кристина не намали темпото. Искаше й се вече да е тръгнала. Не бе очаквала, че ще се наложи да се облича официално още първата вечер тук. Имаше само една вечерна рокля, която си бе ушила за последния бал у лорд Хънтингтън.
Цяла сутрин и част от следобеда влизаха от магазин в магазин. Имаше няколко магазина, които изобилстваха от готови дрехи, но Кристина си хареса само три всекидневни рокли с подходящи обувки и шапки. Не намери обаче вечерна рокля, затова през останалото време й вземаха мерки, а тя си избираше платове и материали. Поръча си три официални рокли и още две всекидневни и към всяка — подходящи аксесоари.