— Трябва да се връщам, за да нахраня децата си.
— Благодаря ти, Амин. Не зная какво бих правила без твоето приятелство — каза искрено Кристина.
Амин се усмихна срамежливо на комплимента и излезе от шатрата. Кристина остави гребена на сандъка и отиде в голямата стая, за да се навечеря преди да е станало толкова тъмно, че да не вижда какво яде. Хапвайки бавно от ориза и овнешката пържола, тя се замисли за невероятната промяна у Филип, настъпила след предишната нощ. Не бе очаквала, че ще й позволи да язди. А ето че той се бе съгласил — за нейно огромно щастие. Гарван беше толкова красиво животно. Дали утре пак щеше да може да го поязди? Много й се искаше, но Филип вероятно нямаше да разреши.
— Ще направиш нещо с тях, нали, сладка моя?
Думите му накараха Кристина да подскочи и да изтърве храната в чинията си. Изобщо не бе разбрала кога е влязъл, а той вече дори се беше преоблякъл и сушеше косата си с една кърпа. В другата му ръка бяха мокрите му дрехи.
— Не те видях да влизаш — каза тя, като взе дрехите и отиде да вземе още игли.
— Скоро изобщо няма да можеш да ме виждаш — извика Филип след нея и се усмихна при мисълта за остатъка от нощта, който щеше да прекара в топлото легло.
Кристина закачи дрехите му до завесата редом със своите и се върна при него, за да довърши вечерята си.
— Как са конете? — попита тя. Тревожеше се за Гарван.
— Младите жребчета са леко неспокойни, но старите коне са свикнали с внезапните бури.
Изведнъж се чу силен гръм, придружен от светкавица, която освети шатрата. Кристина трепна уплашено.
— Често ли вали така?
— Само в планините — засмя се Филип. — Но тази буря е по-лоша от обичайните — сигурно защото дълго време се кани да дойде. Плашиш ли се от гръмотевиците, Кристина? — попита той, след като довърши пържолата си. Почти не я виждаше.
— Разбира се, че не — отвърна тя надменно и пресуши чашата с вино, която си бе наляла, за да се стопли. — Страхувам се от много малко неща.
— Добре — каза усмихнато Филип и разтвори широко ръце. — Тогава предлагам да си лягаме, защото вече не се вижда нищо.
— Ако нямаш нищо против, ще постоя тук още малко. — Кристина посегна към меха с вино, но той спря ръката й.
— Имам нещо против.
Изправи я на крака и я задърпа към спалнята, без да обръща внимание на протестите й. Но виното беше дало кураж на Кристина. Тя впи зъби в ръката му, освободи се и избяга зад завесата.
— Проклета жена! Няма ли край на номерата ти? — извика гневно Филип. Но Кристина не се уплаши. Знаеше, че в тъмнината той не може да я види.
Точно тогава обаче отново блесна светкавица и дребният силует на Кристина се очерта върху завесите. В следващия момент тя се озова по гръб на пода, притисната под тежестта на Филип.
Той се засмя жестоко и грубо разтвори робата й без да си прави труда да я развързва. Устните му болезнено хапеха нейните и заглушаваха виковете, които ожесточените му тласъци изтръгваха от гърдите й. Но тя вече беше престанала да разсъждава. Тялото й отново я бе предало, беше се превърнала в диво животно и болката бързо преля в огромни вълни на шеметна наслада.
— Съжалявам, Тина — каза по-късно той. — Но непрекъснато се изненадвам на упоритостта, с която се опитваш да избегнеш неизбежното. Още повече че самата ти копнееш за него не по малко мен!
— Не е вярно! — извика Кристина, отблъсна го от себе си и избяга в спалнята. Хвърли се на леглото и даде воля на сълзите си.
Когато усети, че Филип ляга до нея, тя се обърна с лице към него и изхлипа умолително:
— Филип, искам да си отида у дома. Искам да се върна при брат си.
— Не — отговори той рязко. — И повече не искам да чувам за това!
Тя дълго плака, заровила лице във възглавницата, но Филип беше привикнал към плача й и не след дълго заспа.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Бързо измина месец, после още един. Въпреки че беше зима, дните бяха топли, с лек източен вятър. Но нощем беше дяволски студено. Колкото и да не и се искаше да го признава, Кристина се нуждаеше от тялото на Филип, за да се топли в дългите студени нощи. Всяка сутрин тя се събуждаше свита на кълбо до него или притисната в неговите обятия.
Явно дори времето беше против нея. Близкият досег на телата им, търсещи топлина, разпалваше желанието на Филип още по-силно. А ако той се събудеше пръв, Кристина нямаше никакъв шанс да избяга.
Филип харесваше сутрешните лудории в леглото, защото не се налагаше да преследва Кристина из шатрата, нито да се справя със съпротивата й. Сутрин той я приковаваше към леглото преди още да се е разбудила напълно и да е разбрала какво става. Така само след няколко слаби протеста тя се предаваше.