Дните си Филип прекарваше в ловуване — нещо, което владееше до съвършенство. Той рядко пропускаше целта и често донасяше на хората от стана така необходимото месо.
Кристина, от своя страна, прекарваше утрините в шатрата, като четеше или шиеше. Амин я посещаваше често. Кристина обичаше децата и обожаваше да си играе с хлапетата на Амин, особено с бебето.
Понякога, като гледаше техните лудории, тя се питаше какво ли ще се случи, ако забременее. Искаше й се да има свое дете. Но не желаеше то да е от Филип — твърде много го мразеше.
И как ли би реагирал Филип? Дали нямаше да я отпрати, ако фигурата й се развали и ако не може повече да задоволява страстта му? Беше й казал, че не я е довел тук, за да ражда деца. Може би не обичаше децата. Но ако тя го дареше със син, дали не би пожелал да задържи детето? Все едно, тези въпроси бяха безпочвени и затова Кристина не разсъждаваше дълго върху тях.
Всеки ден, след като се наобядваха, тя отиваше да види Язир. Здравето му се бе подобрило значително. Сега той можеше да се съсредоточава за по-продължително време и говореше повече. Любимата му тема, естествено, бе Филип. Почнеше ли веднъж да говори за сина си, нищо не можеше да го спре. Разказа й за ранното детство на Филип, прекарано в пустинята. Разказа й как го е учил да говори и да ходи.
— Първото изречение на Абу беше полу на арабски, полу на английски — смееше се старецът. — Той въобще не правеше разлика!
Кристина изпитваше известно съжаление към Рашид. Струваше й се, че цялата любов на Язир се е насочила към Филип. Може би Филип също го съжаляваше и затова винаги му отстъпваше.
След посещенията при Язир Кристина отиваше да поязди. Това бе любимият й момент от деня. Ако Филип го нямаше, тя излизаше на езда с Ахмад или Саади, а понякога дори с Рашид, стига той да бе в стана — а това не ставаше често.
Единствено докато препускаше през пустинята с Гарван, Кристина успяваше да забрави къде е и да си представи, че е у дома в Холстед, спокойна и безгрижна. Никакъв Филип, никакви тревоги, нищо, което да я изпълва с болезнен копнеж за отминалото щастие. Само Дакс под нея, Томи или Джон редом с нея, зелени хълмисти поля, и хладен вятър, които гали лицето й. Но сухият дъх на пустинята винаги разбиваше илюзиите й и й напомняше за действителността.
Кристина отчаяно се молеше Филип скоро да се отегчи от нея. Но желанието му към нея изглеждаше неутолимо. Тя прекарваше вечерите си в измисляне на всевъзможни начини да избегне неминуемото, но бързо изчерпа идеите си, а и изглежда, че нищо не можеше да й свърши работа. Беше язвителна и заядлива. Правеше се, че й се спи или че я боли глава. Ала той винаги прозираше плановете й.
Ако го ядосаше, Филип само я обладаваше още по-настървено. Една нощ бе облякла бричовете в леглото, но после горчиво съжали за постъпката си, защото те се озоваха на пода, накъсани на парчета. Намираше покой единствено в редките случаи, когато Филип заспиваше веднага, изтощен от дневната работа, но той обикновено си наваксваше на следващата сутрин.
Кристина не беше виждала Филип цял ден. Предишната вечер бяха вечеряли с Рашид, който й бе донесъл красиво, ръчно инкрустирано огледало. За благодарност тя го бе дарила с нежна целувка по бузата. През останалата част от вечерта Филип беше мрачен и мълчалив.
Потънала в мисли относно необяснимото му поведение и забързана към каруците, където я очакваше Саади, за да я придружи на обичайната езда, Кристина не забеляза седящата до огъня Нура, която тъкмо се изправяше, и неволно се сблъска с нея. Смуглото момиче падна на земята.
— Съжалявам — възкликна Кристина и протегна ръка. — Нека да ти помогна.
— Не ме докосвай! — просъска Нура, докато се надигаше. Гласът й бе изпълнен с омраза. — Проклетница! Направила си магия на Абу, за да го накараш да те иска. Но аз ще разваля магията. Абу не те обича. Скоро ще те изхвърли и ще се ожени за мен. Не си желана тук. Защо стоиш при нас?
Кристина занемя. В очите на Нура имаше толкова омраза, че тя почувства неудържим импулс да избяга от нея. Никога не бе предполагала, че ревността може да причини такава ненавист. Саади, който бе съвсем наблизо, също изглеждаше слисан от думите на сестра си. Той понечи да каже нещо на Кристина, но тя бързо се метна върху Гарван и препусна лудешки извън стана.
Саади яхна коня си и го смушка с все сила в отчаян опит да я настигне. Знаеше, че ако с тази жена се случи нещо, шейх Абу ще го одере жив. А тя летеше надолу по склона с такава скорост, че лесно би могла да падне от коня и да се нарани. И тогава цялата вина щеше да понесе той, нищо, че истинската виновница бе Нура, която я бе разстроила с приказките си.