Мъжът, който я беше сграбчил, скочи от коня си и бавно се приближи до нея. Брадатото му лице беше намръщено и свирепо.
С разтуптяно до пръсване сърце, Кристина се изправи на крака и се втурна да бяга, но преди да направи и десетина крачки, мъжът я хвана, извъртя я, удари я брутално през лицето и я събори на земята. После я вдигна, като я улови за предницата на робата й, удари я още два пъти и я пусна, сякаш беше мръсен парцал. Кристина се разплака истерично, като зарови лице в пясъка, за да се предпази от нови удари.
Дочуваше гласове, които се караха, но те звучаха някак далечни и смътни. Беше зашеметена и първоначално дори не знаеше къде се намира и защо плаче. Но когато внимателно надигна глава и видя безжизненото тяло на Ахмад, проснато на известно разстояние от нея, тя в миг си припомни всичко.
О, боже, защо трябваше да го убиват, простена наум Кристина. Само на няколко крачки от нея бяха другите трима мъже. Единият от тях говореше сърдито на онзи, който я бе ударил.
Амаир Абдала слезе от коня и се приближи до жената, която лежеше на пясъка. Когато я обърна и видя лицето й — пребледняло и подуто — сърцето му се сви от съжаление. Бяха му казали, че тази жена е голяма красавица, но сега тя далеч не приличаше на такава. Очите й бяха зачервени от плач, а сълзите дълбаеха бели бразди по пясъка, полепнал по бузите й.
Това копеле Касим! Всичко бе станало толкова бързо, че Амаир не успя да го спре. Ако не трябваше да тръгват веднага, щеше да накаже още сега този звяр. Касим беше жесток човек. Горката му жена на два пъти едва не бе умряла от свирепите му побои.
Шейх Али Хейаз щеше страшно да се ядоса, когато видеше, че жената е бита. Кристина Уейкфийлд бе много необходима на шейх Али и той бе дал строги заповеди да не й причиняват нищо лошо. Е, в стана Касим щеше да си получи заслуженото. Но сега трябваше да побързат. Планът им не предвиждаше битка на територията на шейх Абу, а и Амаир не искаше да се изправя срещу такъв грамаден и силен мъж, защото това щеше да е равносилно на сигурна смърт.
Кристина се взря в младия мъж, който я бе обърнал по гръб, и прочете съжалението в кафявите му очи. Какво щеше да стане сега? Може би нямаше да я нараняват повече, поне не сега. Тя инстинктивно се дръпна, когато мъжът се наведе към нея, но той я изправи внимателно, отведе я при конете, вдигна я на дребния си арабски жребец и се качи зад нея. Другите трима мъже вече бяха яхнали конете си и ги чакаха. После всички потеглиха в галоп.
Когато минаха покрай тялото на Ахмад, Кристина затвори очи. Бедният Ахмад! Беше почти на нейната възраст, а животът му бе свършил.
За нейна изненада четиримата й похитители оставиха Гарван и коня на Ахмад. Ако бяха крадци, защо не вземаха и конете?
Кои бяха тези мъже? Не биха могли да разберат, че е жена, не и от начина, по който беше облечена. Тогава защо не бяха простреляли и нея? Не можеше да са дошли да я спасят от пленничеството й, защото никой не знаеше къде се намира. Освен това, ако смятаха да я върнат на брат й, нямаше да я бият. Не, обяснението вероятно бе друго.
Сигурно мъжете бяха от съседното племе, за което Филип я беше предупредил. Значи сега всички те щяха да се възползват от тялото й и после да я продадат в робство? И Филип никога нямаше да може да я открие!
Филип, къде си? Трябва да ме намериш!
Но какво ми става? Нима не исках точно това — да се отърва от Филип?
Ако не друго, новият ми господар поне няма да има такава власт над мен. Докосването му няма да ме прави слаба, да прекършва волята ми. Никой друг мъж няма да може да разпали желанието ми като Филип.
Внезапно тя осъзна какво бе казала наум току-що.
Аз го обичам! Обичала съм го през цялото това време и дори не съм го знаела! Кристина, ти си глупачка, кръгла глупачка! През всичките тези месеци упорито воюваше с Филип и го молеше да те изпрати у дома, а всъщност си го обичала. Той още смята, че го мразиш, а ти може би няма да го видиш никога повече.
Ами ако Филип не дойде? Ако той се радва, че съм си отишла и не тръгне да ме търси? Мога ли да го виня — след начина, по който се отнасях с него? О, не, той трябва да дойде, трябва да ме спаси, за да мога да му кажа колко много го обичам. И трябва да ме намери бързо, преди да е станало твърде късно! Толкова много исках да го утеша, когато умря Язир. Още тогава трябваше да разбера, че го обичам. Отне ми цяла вечност, изпълнена с кошмари, за да прозра истината, а сега може би е прекалено късно. О, господи, дай ми още една възможност!