— Но всичко това няма нищо общо с мен. Защо искаш да умра? — попита Филип. Не се съмняваше, че старецът говори истината. Язир бе живял със спомена за първата си и единствена жена чак до деня на своята смърт. Може би изобщо не бе разбрал, че Маргиана го е обичала и че е страдала от пренебрежението му.
— Ти ще заемеш мястото на Язир — каза Али Хейаз. — Ти, любимият му син, който за него беше всичко, както сестра ми бе всичко за мен. Ти, който достави радост на Язир в последните му години, когато той не биваше да се радва. Ти, синът на жената, която е виновна за смъртта на сестра ми. Ти, който досущ като баща си вземаш жените без да се жениш за тях и ги караш да страдат. Ще умреш и аз най-накрая ще си отмъстя. — Али се засмя с кратък, сатанински смях. — О, отмъщението е сладко. Да можеше Язир да е тук и да гледа как умираш, аз щях да съм най-щастливият човек на земята. Дори ще ти позволя последно желание, стига да е разумно.
— Много си мил — подметна саркастично Филип. — Сега искам да видя Кристина Уейкфийлд.
— Ах, да, жената. Казах, че можеш да я видиш и ще я видиш. Но първо трябва да те предупредя, че преди да дойде тук, й се е случил малък инцидент.
— Инцидент? Къде е тя? — скочи Филип.
Али Хейаз даде знак на един от мъжете и той разтвори завесата в задната част на шатрата. Кристина лежеше на пясъка, свита на кълбо.
— О, господи! — изстена Филип.
Наведе се, за да я докосне, но тя не помръдна.
— Реших, че ще е най-добре да я упоя за няколко дни, докато подутината спадне — обади се Али иззад гърба.
Филип се изправи и много бавно се обърна с лице към стареца. Мускулите на лицето му трептяха от дива ярост.
— Кой го направи? — попита той тихо, с напълно овладян глас. — Кой й причини това?
— Мъжът, който я е наранил, винаги е бил груб с жените. Когато се е отскубнала от него, той побеснял и я ударил преди хората ми да успеят да го спрат. Той, разбира се, ще умре. Дадох строга нареждания да не се наранява жената, а той не се е подчинил. Още не съм решил как ще умре, но и това ще стане.
— Дай го на мен — каза мрачно Филип.
— Какво?
— Дай ми този мъж. Ти ми позволи едно последно желание. Дай ми мъжа, който я е ударил.
Али го изгледа подозрително, после старческите му очи блеснаха.
— Разбира се! Справедливо е да получи наказанието си от теб. Не се съмнявам, че ти ще победиш, но това ще бъде една честна битка. Ще се биете с ножове. Веднага, в центъра на стана. След като убиеш Касим, ти също ще умреш.
С тези думи старецът излезе от шатрата. Филип го последва. Мислеше само за това как ще убие човека, посмял да нарани Кристина.
— Доведете Касим и му кажете какво го очаква — нареди Али. Сетне измъкна от пояса си своя собствен нож и го връчи на Филип. — Когато боят свърши, ще хвърлиш ножа на земята и няма да оказваш никаква съпротива. В противен случай Кристина Уейкфийлд няма да бъде върната при брат си, а продадена в робство. Разбра ли?
Филип кимна, свали робата и ризата си и стисна ножа в дясната си ръка. В този момент изведоха Касим от близката шатра. Лицето му бе посивяло от страх. Избутаха го напред срещу Филип.