Шивачката каза, че ще й трябват поне четири дни, за да подготви всичко, но обеща да започне от официалните рокли, за да може Кристина да ги вземе по-рано. Накрая се върнаха у дома, хапнаха лек обяд и подремнаха.
Появата на Джон и Кристина Уейкфийлд на приема същата вечер моментално привлече вниманието на всички присъстващи. Бяха забележителна двойка — русокоси и изключително красиви. Кристина се чувстваше неловко с тъмнолилавата си вечерна рокля, защото всички останали девойки носеха дрехи в светло пастелни тонове. Но Джон й вдъхна увереност, като й прошепна:
— Ти засенчваш всички, Криси.
Домакините ги разведоха из салона, за да ги запознаят с останалите гости. Кристина попиваше всичко наоколо с огромна наслада. Жените смело флиртуваха с Джон и това малко я смути. Но още по-смутена беше от начина, по който мъжете гледаха нея — така, сякаш я разсъбличаха с очи. Явно имаше много неща, които трябваше да научи за градските хора.
Сервираха вечерята в огромна трапезария. Два големи полилея висяха над масата. Настаниха Кристина между двама млади джентълмени, които я засипаха с комплименти. Мъжът отляво — господин Питър Браун — имаше досадния навик да хваща ръката й, докато й говореше. А прозрачните сини очи на сър Чарлз Бътлър, който седеше от дясната й страна, не се отделяха и от нея и за минута. Двамата мъже очевидно се съревноваваха да спечелят вниманието й — всеки се хвалеше и се опитваше да изпъкне над другия.
След като приключиха с вечерята, жените се оттеглиха в гостната и оставиха мъжете с брендито и пурите им. Кристина предпочиташе да остане с мъжете и да разисква с тях политиката и световните новини, но вместо това бе принудена да слуша последните клюки за хора, които не познаваше.
— Да ти кажа, скъпа, този мъж обижда всяка красива девойка, с която го е запознал брат му, Пол Какстън. Нечовешко е да ги пренебрегва така — дочу Кристина разговора на една дама с приятелката й.
— Вярно, той явно не се интересува от жени. Дори не танцува. Нали не мислиш, че е… странен? Как да кажа… мъж, който не се интересува от жени? — отговори й другата.
— Как можеш да говориш така, когато той изглежда толкова мъжествен! Всяка млада дама би се радвала да го хване, въпреки грубото му отношение към жените.
За кого ли става дума, запита се Кристина, но всъщност не я интересуваше и тя скоро забрави за разговора. Почувства огромно облекчение, когато двамата с Джон най-после си тръгнаха. В каретата на път за в къщи Джон й се усмихна дяволито:
— Знаеш ли, Криси, вече трима твои обожатели ме издебнаха насаме, за да ме питат дали може да ме посетят?
— Наистина ли, Джон? — отговори тя с прозявка. — Ти какво им каза?
— Казах им, че имаш много изтънчен вкус и не би дала и пет пари за когото и да било от тях.
Кристина се ококори.
— Джон, не си го направил! — възкликна тя. — Повече няма да мога да си покажа очите пред хората!
Хауърд Йейтс избухна в смях.
— Колко си лековерна тази вечер, Кристина. Къде е отишло чувството ти за хумор? Всъщност им казах, че не ти налагам с кого да се срещаш и с кого — не, че изборът дали да приемаш или да не приемаш посетители е изцяло твой — каза невъзмутимо Джон, когато спряха пред дома на семейство Йейтс.
— Знаеш ли, дори не съм мислила за това. Не знам какво да направя и какво да кажа, ако някой джентълмен ме посети, за да ме ухажва. Никога не съм приемала когото и да било, освен Томи, но той ми е като брат — каза сериозно Кристина.
— Това ще ти дойде от само себе си, скъпа — каза многозначително Катрин. — Не се тревожи.
Дните летяха бързо за Кристина, изпълнени с приеми, събирания и вечери. Питър Браун — партньорът й от първата вечеря в Лондон, й призна, че се е влюбил в нея до уши и я вбесяваше с непрестанните си обяснения в любов. Дори се осмели да поиска ръката й от Джон.
— Питър Браун ти е поискал ръката ми вчера, а сър Чарлз Бътлър ми направи предложение днес, докато яздехме в парка. Тези лондонски мъже са доста импулсивни, нали? Е, повече няма да се срещам с никого от тях! Смешно е да си мислят, че всяко момиче, дошло в Лондон, си търси съпруг. Да декларират, че са влюбени, когато едва ме познават — това е абсурд! — гневеше се Кристина пред брат си, който много се забавляваше с нейната ярост.
Довечера щеше да бъде първият бал в живота й. Кристина го очакваше с огромно нетърпение и дори преди месец бе придумала съпруга на Джонси да я научи да танцува. Беше запазила най-красивата си рокля за тази вечер и се вълнуваше като малко дете, което чака да получи нова играчка. Досега дебютът й в Лондон не беше това, за което бе мечтала. Но тази вечер щеше да бъде различна! Надяваше се Питър и сър Чарлз да присъстват на бала, защото беше решила да не им обръща внимание.