Кога щеше да умре?
Трябваше да мисли за приятни неща. В съзнанието му като сияйно видение изплува образът на Кристина и Филип, забравил за болката, се унесе.
Някакъв далечен глас го викаше по име. После гласът стана по-силен и го върна в реалността. Той с усилие отвори очи и видя Али Хейаз, изправен до него. Опита се да проговори, но устата му бе пресъхнала, а устните му — напукани и подути.
— Значи още си жив. Явно имаш силна воля за живот. — Али се обърна към пазача до себе си. — Дай му няколко капки вода, но не повече.
Когато пазачът изпълни нареждането му, Али каза:
— До утре сутринта трябва да си мъртъв. Ако още си жив, ще накарам един от хората си да те убие, защото при изгрев слънце трябва да разтурим стана и да отпътуваме. Водата тук намалява. Бих те взел с мен и бих те разпънал отново, но хората от племето ти скоро ще тръгнат да те търсят. Така че утре ще умреш, независимо как. Приятни сънища, Абу.
Слънцето се скри, но Филип продължаваше да гори в огън. Водата, която му бяха дали, само бе изострила сетивата му. Мислеше за Кристина, която лежеше в шатрата на Хейаз, само на няколко крачки от него. Тя поне щеше да проспи този кошмар. Кошмар ли? Не и за нея. Кристина вероятно би се зарадвала да го види опечен жив. В края на краищата, тя го мразеше. Е, скоро щеше да се върне при своя брат, както винаги бе искала.
Луната се бе вдигнала високо, когато Филип усети до себе си нечие присъствие.
— Най-сетне станът заспа, но трябва да сме тихи, за да не предизвикаме тревога — прошепна някакъв мъж, като се приведе над него. — Аз съм Амаир Абдала, брат на Амин, която живее в твоя стан. Моля те да простиш на баща ми и на мен, че участвахме в този план. Баща ми е стар човек. Единственото му желание бе да се сложи край на омразата на нашия шейх и отново да види дъщеря си. Но сега той разбира, че не беше правилно да отвличаме твоята жена. Тя не заслужава да страда, нито пък ти. Сега ще втрия мехлем в кожата ти. Недей да викаш.
Тялото на Филип се сгърчи, когато хладният балсам докосна кожата му, но той успя да сподави виковете си и човекът намаза с мехлема гърдите и лицето му.
— Щях да те освободя още миналата нощ, но ти беше упоен прекалено силно. Скоро мехлемът ще подейства и ще смекчи болката — каза Амаир, като избърса ръцете си. Сетне сряза въжетата, изправи Филип на крака и му подаде манерка с вода. Филип отпи няколко глътки. — Конят ти чака ей там. Жената все още е упоена и няма да може да язди сама. Ще я доведа след малко. Можеш ли да говориш?
Филип отпи още малко вода и успя дрезгаво да прошепне:
— Какво ще стане…
— Утре сутринта, преди шейх Али да се е събудил, баща ми ще се срещне със старейшините. Те ще вразумят Али, ще му попречат да те преследва и ще ме защитят от него. Моля те да разбереш, че ми бе наредено да отвлека жената. Не исках да го правя, но нямах избор. Можеш ли са ми простиш?
— Винаги си добре дошъл в моя стан — отговори му Филип.
— Сега ще доведа твоята жена. Имаш пет часа, докато изгрее слънцето. Дотогава ще можеш да си облечеш робата.
Амаир пристъпи към шатрата, разряза я с ножа си, пропълзя вътре и след минута се появи с Кристина на ръце. Постави я внимателно до Филип и отиде да доведе коня.
С помощта на Амаир Филип възседна Виктъри. После младежът качи Кристина пред него.
— Ще можеш ли да яздиш?
— Ще трябва — каза Филип.
Амаир безшумно поведе коня през заспалия стан.
— Желая ти дълъг и плодотворен живот, шейх Абу. Аллах да е с теб.
— Сбогом, приятелю мой. Дължа ти живота си — прошепна Филип. Сетне смушка Виктъри с пети и препусна в галоп към дома.
Всяко движение му причиняваше мъчителна болка, но скоро мехлемът започна да действа. Странно, но не изпитваше лоши чувства към Али Хейаз. Съжаляваше го, задето бе живял толкова години с отровна омраза в сърцето.
Филип благодари на бога, че още е жив. Скоро щеше да се излекува, а си бе върнал и Кристина. Да, имаше за какво да бъде благодарен.
Единственото, което не му достигаше, за да бъде най-щастливия мъж на света, бе любовта на Кристина. Но той не можеше да я насилва. Ако й признаеше, че я обича, тя само щеше да се изсмее. Не, трябваше да спечели постепенно любовта й. Сега, когато тя отново беше с него, щеше да бъде търпелив.
Съзнанието на Кристина постепенно се проясни и тя с почуда установи, че е възседнала кон, който се движи.
Беше светло. Пред очите й бяха само шията на коня и пустинята. Спомняше си някакъв оазис с разпънати шатри, спомняше си, че бе пила вино, но нищо повече. Как се бе качила на този кон? Къде я водеха сега?