— Но защо ти е трябвало да направиш това?
— По дяволите, Тина. Полудях от ярост, когато видях какво ти е сторил. И когато открих, че това е същият човек, който е прострелял Ахмад… Трябваше да го направя. Той без друго щеше да умре, при това без да му се даде шанс да се бори за живота си. Освен това вече ми бяха казали, че ще умра от бавна смърт, така че ако Касим бе победил, щеше да ми я спести.
— Какво искаш да кажеш с това, че си щял да умреш? Затова ли си изгорял? Трябвало е да се опечеш жив?
— Да.
— Но защо?
— Както ти обясних снощи, Тина, това е дълга история. Може ли първо да получа малко храна, ако обичаш?
Тя кимна и без да каже нищо повече излезе от стаята. Но не й се наложи да напуска шатрата, защото на масата я чакаше голям поднос с храна. Тази Амин! Винаги успяваше да я изпревари.
Кристина внесе храната в спалнята и настоя сама да нахрани Филип. Знаеше, че всяко движение му причинява болка.
Главата й бе пълна с хиляди въпроси, които чакаха отговор. Защо някой ще иска да убива Филип? И как е възможно да не си спомня нищо? Какво е правила през цялото това време?
Когато се нахраниха, тя изнесе подноса, после се върна и се преоблече с пола и блуза. Филип я гледаше безмълвно. Когато приключи, Кристина седна на леглото до него.
— Готов ли си вече? — попита тя.
Той кимна и й разказа цялата история. Така Кристина с ужас разбра, че е била използвана като примамка, за да отведе Филип към смъртта. Първоначално това я ядоса. Но после тя изпита съжаление към Али Хейаз, който бе живял през всичките тези години, изпълнен с омраза. Слава богу, че я бяха упоили, че не бе разбрала какво става извън шатрата на дребния старец. Знаеше какво е изстрадал Филип под жестокото пустинно слънце, въпреки че той не спомена и дума за това. И знаеше, че не би понесла да го гледа как умира.
Когато й разказа как е избягал, Кристина благодари на бога, че Амаир е имал куража да му помогне. Бедата бе там, че сега, когато знаеше за намеренията на похитителите и да я върнат при Джон, тя не можеше да благодари на Филип, че я е спасил от ръцете им. Това бе все едно да признае, че иска да остане при него. А гордостта не й позволяваше да признае, че го обича, след като той не я обичаше.
Кристина го погледна, изпълнена с нежност. Беше изстрадал толкова много, за да я спаси. Внезапно я осени надежда — може би той също я обичаше!
— Филип, защо тръгна да ме търсиш? — попита тя.
— Ти си моя, Тина. Никой не може да ми отнеме това, което е мое.
Дълбоко наранена, Кристина стана и бавно напусна стаята. Значи това бе всичко, което представляваше за Филип — просто една вещ, над която той бдеше с ревнивостта на собственик и която щеше да използва, докато не му омръзне. Беше се държала като глупачка. Какво бе очаквала да й каже — че е тръгнал след нея, защото я обича? Че не би понесъл да я загуби?
После тя се спря. Нямаше никакво право да се ядосва на отговора му. Ако не друго, Филип поне държеше да я има при себе си. А Кристина искаше да бъде негова. Трябваше й само време — време да спечели любовта му, време да го дари с дете, което да ги свърже завинаги.
Трябваше да прави нещо, което да откъсне мислите й от Филип. Тя извади от скрина една от книгите, които той й бе донесъл, и седна на дивана да почете.
След няколко минути в шатрата влезе Рашид. Когато видя Кристина, той се закова на място с ококорени от изненада очи. Кристина бе изненадана не по-малко от него, защото след строгото предупреждение на Филип, Рашид се бе научил първо да пита дали може да влезе, вместо да нахлува неканен в шатрата.
— Какво… какво правиш тук? — попита той след необичайно дълга пауза.
— Живея тук, къде другаде да бъда? — засмя се тя.
— Но ти беше… Как стигна до тук?
— Какво ти става, Рашид? Никой ли не ти е казал какво се случи? Бях отвлечена, а Филип за малко не бе убит от чичо ти. Но той успя да избяга и да ме върне обратно тук.
— Той тук ли е?
— Разбира се, че е тук. Държиш се много странно, Рашид. Да не би да ти е зле?
— Рашид! — извика Филип от спалнята.
— Ето, виждаш ли? — каза Кристина, защото имаше абсурдното усещане, че Рашид не й вярва. — По-добре ти влез вътре, защото той не може да излезе.
— Какво му има?
— Изгорял е зле, затова трябва да прекара известно време на легло — обясни тя.
Рашид се поколеба за момент, после влезе в спалнята. Кристина го последва и седна на ръба на леглото.