ГЛАВА ТРЕТА
Пол Какстън седеше, загледан навъсено през прозореца на кабинета си и мислеше за по-големия си брат Филип. Така и не бе успял да го разбере. Още от дете Филип беше тих и затворен и животът при баща му през последните години не го бе променил.
Откакто се бе върнал в Лондон преди година за сватбата на брат си, Филип беше потиснат. Пол го придумваше да остане в Англия с надеждата, че брат му ще си намери съпруга, ще се установи и ще създаде семейство. Но след толкова години, прекарани с баща им в пустинята, Филип сякаш се бе превърнал във варварин. Пол и жена му Мери го бяха запознали с много млади дами, но той се отнасяше към всички с презрение.
Пол не можеше да разбере държанието му. Знаеше, че когато поиска, Филип може да бъде чаровен и внимателен, защото се отнасяше към Мери с най-голямо уважение. Но Филип просто не се интересуваше какво мислят хората за него. Отказваше да се прави на джентълмен, независимо че това караше Пол да се чувства неудобно.
Ето и снощи, след завръщането си от имението им в провинцията, където бе прекарал цял месец, Филип бе побеснял при новината за предстоящия тази вечер бал.
— Ако възнамеряваш пак да ми натрапваш онези нахални госпожички, кълна се, че ще си отида завинаги от този град — изкрещя той. — Колко пъти трябва да ти казвам, Пол, че не искам съпруга! Не желая някоя натруфена, досадна жена да ми губи времето и да предявява претенции към мен. Семейните разправии не са за мен. Имам много по-важни неща за вършене. — Филип крачеше енергично напред-назад. — Ако искам жена, просто ще си я намеря, но само за да ми достави удоволствие за една нощ, без да се обвързвам. Не искам вериги. Дяволите да го вземат, кога ще го осъзнаеш?
— Но какво ще стане, ако някой ден се влюбиш, както стана с мен? Тогава ще се ожениш ли? — осмели се да го попита Пол, защото знаеше, че брат му само се ежи.
— Ако този ден изобщо дойде, разбира се, че ще се оженя. Но не се обнадеждавай, братле, защото вече видях какво може да ми предложи този град. Такъв ден просто няма да има.
Хм, може би на бала тази вечер те очаква изненада, помисли си Пол и се усмихна на себе си. Той скочи от стола си и се втурна нагоре по стълбите. Почука силно на вратата на брат си и надзърна в стаята. Филип тъкмо се надигаше от леглото и разтъркваше очи.
— Време е да се обличаш, старче — каза Пол дяволито. — Сложи си най-хубавите дрехи. Нали искаш да очароваш всички дами. — Той побърза да затвори вратата, когато възглавницата полетя към него, и се отправи по коридора към стаята си, като се смееше неудържимо.
— Кое е толкова забавно, Пол? — попита го Мери, когато той влезе в стаята, все още засмян.
— Мисля, че тази вечер Филип ще се провали, а той изобщо не предполага — отговори Пол.
— Какво искаш да кажеш?
— Нищо, сладка моя, абсолютно нищо — възкликна той, грабна я и я завъртя из стаята.
Филип Какстън беше ядосан. Беше едва вчера, когато спориха с брат си за жените и за брака, а днес Пол отново започваше.
— Погледни всички тези красавици в залата, от които можеш да избираш — говореше брат му и зелените му очи искряха. — Време е да се задомиш и да дариш рода Какстън с наследник.
Пол прекаляваше. Каква ли игра играе, запита се Филип.
— Нима очакваш да си намеря съпруга сред тези празноглави млади дами? — саркастично подметна той. — Тук няма нито една, която бих поканил в спалнята си.
— Защо не танцуваш, Филип? — попита Мери, като се присъедини към тях. — Срамота, Пол, да държиш брат си настрана от всички тези красиви млади създания. — Тя улови Пол за ръка.
На Филип винаги му ставаше забавно, когато Мери наричаше момичетата на своята възраст „млади създания“. Самата Мери бе на осемнайсет години и беше много красива с котешките си очи и светло-кестенява коса. Пол се беше оженил за нея само преди година.
— Когато открия девойка, красива колкото теб, скъпа, ще бъда повече от щастлив да танцувам цяла нощ — отговори закачливо Филип.
Точно тогава Филип видя Кристина, която стоеше само на три крачки от него. Тя беше видение! Никога не бе и подозирал, че една жена може да бъде толкова красива!
Тя го погледна само за миг, преди да се извърне, но в този момент образът й се запечата в съзнанието му завинаги. Очите й — тъмни кръгове от морско синьо, обградили светли синьо-зелени зеници — го омагьосаха. Косата й беше блестяща каскада от златни къдри. Няколко немирни букли нежно се спускаха по врата и слепоочията й. Носът й беше прав и тесен, устните й — меки и примамващи, направени за целувки.