Веждите на Джон се извиха въпросително.
— Май се канеше да го наречеш по друг начин?
— Е, той има и друго име, но това не е важно. — Тя стана и допи остатъка от шерито си. — Хайде вече да забравим за това, Джон. Искам да го прогоня от съзнанието си завинаги.
— Можеш ли да направиш това, Криси? — Той я погледна скептично. — Още го обичаш, нали?
— Не! — извика Кристина, но после прехапа устни и очите й отново се наляха със сълзи. — О, господи, да! Нищо не мога да направя. Защо трябваше да постъпи с мен така, Джон? Толкова го обичам, че искам да умра!
Усетил болката й, Джон я притисна в обятията си. Не можеше да понесе да гледа как сестра му страда, как си къса сърцето заради мъж, който не заслужаваше любовта й.
— Може би ще отнеме известно време, но ти ще го забравиш, Криси. Ще откриеш нова любов — някой, готов да ти осигури живота, който заслужаваш.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
Изминаха два месеца, откакто Филип я бе отпратил. Месеци, в които Кристина отчаяно се опитваше да го прогони от съзнанието си. Напразно. Мислеше за него непрекъснато. Всеки ден се молеше той да промени намеренията си и да дойде да я вземе. Но Филип не идваше. Кристина загуби съня си. Лежеше будна по цяла нощ и мечтаеше за нежните му ласки, копнееше за страстните му целувки, жадуваше да усети тежестта му върху себе си. Без него леглото й се струваше празно.
Откакто се бе върнала, Кристина се виждаше единствено с Карин. Хареса я веднага, още когато Джон за пръв път я доведе в малката им квартира. Карин не й досаждаше с неудобни въпроси и Кристина бързо се сприятели с нея. Знаеше, че Карин е влюбена в брат й и се радваше, защото Джон също бе влюбен в нея. Двете прекарваха много време заедно и накрая Кристина й призна всичко — всичко, освен истинското име на Филип.
Криеше от Джон, че е нещастна, но когато останеше сама в стаята си, тя се потапяше в спомени и плачеше неудържимо. Не излизаше, нито пък приемаше посетители. Извиняваше се с това, че не се чувства добре, което беше самата истина. В града бе много по-горещо, отколкото в планината. Лепкавата влага и лошата вентилация в малкия апартамент я задушаваха. Често й се виеше свят и й се гадеше.
Но Кристина съзнаваше, че трябва да продължи да живее, затова най-накрая отстъпи пред молбите на Джон и се съгласи да приеме на чай съпругите на офицерите.
В началото всичко потръгна нормално. Побъбриха учтиво за времето, за операта и за проблемите с прислугата. После обаче петте жени на средна възраст се впуснаха в клюки за хора, които Кристина нито познаеше, нито искаше да познава. Тя ги остави да говорят и се замисли за Филип, но вниманието й се върна към тях, когато чу да споменават името й.
— Казах, мис Уейкфийлд, че мъжът ми беше един от хората, които помагаха да ви търсят — каза едната.
Беше дребна и набита жена.
— Моят Джеймс също — обади се друга.
— Всички толкова се разтревожихме, когато не можаха да ви намерят. Оттогава мина ужасно много време. Мислехме, че сте умряла — добави трета и изискано отхапа парче кекс.
— А после вие се появихте съвсем невредима и без да сте наранена. Беше истинско чудо.
— Кажете ни, мис Уейкфийлд, как успяхте да избягате? — попита многозначително набитата жена.
Кристина стана и отиде до камината. Тези жени бяха дошли просто за да я разпитват. Искаха да измъкнат от нея пикантна информация, за да я разнесат из целия град.
— Ако нямате нищо против, не бих желала да разисквам това — каза спокойно тя, като се обърна отново към тях.
— Но, скъпа, всички ние сме твои приятелки. Можеш да ни кажеш.
— Ако бях на ваше място, бих се самоубила — отбеляза с погнуса една от дамите.
— Аз също — каза друга.
— Явно оценявате живота си твърде евтино. Аз обаче предпочитам да продължа да живея — отбеляза студено Кристина. — Казвате, че сте ми приятелки, но не сте нищо друго освен клюкарки. Нямам намерение да ви казвам каквото и да било. Искам всички да напуснете тази къща. Веднага!
— Добре! Да послушаме госпожица Надменност. Ние дойдохме да ти предложим съчувствието си, а ти се държиш така, сякаш се гордееш с това, което ти се е случило, с това, че си била долна арабска наложница. Е, ти не си нищо друго, освен…
— Вън! Всички! — изкрещя Кристина.
— Отиваме си! Но нека ти кажа нещо, мис Уейкфийлд. Ти си употребена стока! Никой почтен мъж няма да поиска да се ожени за теб, след като си лягала с арабин. Помни ми думата!