Когато Джон се прибра, Кристина не му каза за инцидента. Но той вече знаеше.
— Разплакали са те, нали, Криси? — прошепна той нежно и взе лицето й в ръце. — Не си го слагай на сърце. Те са просто едни завистливи свраки.
— Но това, което казаха, е вярно, Джон. Никой почтен мъж няма да се ожени за мен. Аз съм омърсена!
— Това са глупости. Да не съм чул повече такива приказки от устата ти — скара й се Джон. — Подценяваш красотата си, Криси. Всеки мъж би дал дясната си ръка, за да се ожени за теб. Нима Уилям Доусън не настоява вече за около двадесети път да се срещне с теб? Ако просто започнеш да излизаш и да живееш отново, ще видиш, че ще бъдеш засипана от предложения! Защо не дойдеш на опера с мен и Карин довечера?
— Не искам да преча на вечерта ти с Карин. — Кристина въздъхна дълбоко. — Ще почета някоя книга и вероятно ще си легна рано.
— Криси, вече не издържам да те гледам как съсипваш живота си — избухна той. — Всяка вечер се прибирам и те намирам със зачервени очи, точно както сега. Опитваш се да го скриеш, но аз знам, че още плачеш за този мъж. Той не заслужава сълзите ти! Господи, ако можех да се добера до него, щях да го убия!
— Не говори така, Джон! — извика тя, като сграбчи ръцете му и ги стисна с необикновена сила. — Никога повече не казвай това! Да, той ме накара да страдам, но проблемът си е изцяло мой. Не мога да обвинявам само него, защото той така и не узна, че го обичам. Мислел е, че ми дава това, което искам — свобода. Закълни ми се, че никога няма да му навредиш!
— Успокой се, Криси — каза Джон, стреснат от избухването й. — Най-вероятно никога няма да попадна на този човек.
Тонът на Кристина беше настоятелен. В очите й се появиха сълзи.
— Но някой ден може да го срещнеш. Трябва да имам думата ти, че няма да му навредиш!
Джон се поколеба, вперил поглед в умолителното изражение на сестра си. Така или иначе никога нямаше да срещне този Абу — значи спокойно можеше да даде дума на Криси, щом това щеше да я направи щастлива. Тогава му хрумна една идея.
— Ще ти дам дума, но при едно условие — че ще престанеш да се измъчваш заради този мъж. Излизай и се срещай с нови хора. Можеш да започнеш още тази вечер, като дойдеш с мен на опера!
Внезапно спокойствие се разля по лицето на Кристина. Тя си отдъхна и пусна ръката му.
— Добре, Джон, щом това ще гарантира думата ти. Но все пак мисля, че ще ти е по-забавно, ако ме няма.
— Остави ме сам да преценя това. — Джон погледна часовника на камината. — Имаш по-малко от час, за да се приготвиш. — Той се ухили, като видя ужаса й. Един час, за да се приготви за първото си излизане от шест месеца насам! — Ще накарам мисис Грийн да стопли вода за ваната ти.
Кристина се втурна в спалнята и извади една от лондонските си рокли. Беше от тъмнозлатист сатен, а ръбовете на полата и бюстието бяха обточени с блестяща златна лента. От кутията с бижута избра сапфири, които подхождаха на очите й. Боеше се да се покаже в обществото толкова скоро. За сметка на това мисис Грийн бе много щастлива, че Кристина най-после ще види операта и нейното жизнерадостно бърборене постепенно заличи страховете й.
След по-малко от час вече бяха на път към дома на майор Хендрикс. Щом стигнаха, Джон остави Кристина в каретата, изкачи стъпалата на белосаната къща и почука силно на вратата.
След миг Карин се появи, хвана Джон под ръка и двамата тръгнаха към каретата. Беше облечена в рокля от тъмночервено кадифе — цвят, който много подхождаше на копринената й черна коса, вдигната на кок.
Кристина трепна, когато видя големия испански гребен на Карин, украсен с рубини. Спомни си как Филип й бе подарил същия гребен и леката усмивка, с която беше обяснил: „Купен е честно, сладка моя. Накарах Саид да продаде един от конете миналия месец и да донесе най-красивия гребен, който може да намери“. Сега й се искаше да бе задържала подаръка, вместо безразсъдно да зарязва всичко, което би й напомняло за Филип. Така или иначе никога нямаше да го забрави, а някои от нещата, които бе оставила в шатрата, й бяха скъп спомен. Е, поне още имаше онази ужасна бележка и арабските дрехи, с които бе облечена в деня, в който…
— Кристина, изглеждаш така, сякаш си на хиляди мили от тук. Добре ли си? — Беше гласът на Карин.
— Съжалявам, просто се бях замислила — отговори Кристина.
— Толкова се радвам, че се съгласи да дойдеш с нас. Сигурна съм, че операта ще ти хареса.
Скоро пристигнаха и Джон въведе дамите в сградата на операта. Много от мъжете и жените, изпълнили фоайето, тутакси се обърнаха към тях, за да огледат Кристина с нескрито любопитство, след което зашепнаха на придружителите си. Жените й хвърляха презрителни погледи и се извръщаха. Но мъжете се хилеха похотливо и я разсъбличаха с поглед. Неколцина младежи, които очевидно познаваха Джон и Карин, се осмелиха да ги приближат, за да се запознаят с Кристина. Обсипаха я с щедри комплименти, но очите им дръзко опипваха тялото й и тя, раздразнена, отговаряше язвително на любезностите им.