— Вие сте луд!
Уилям Доусън се засмя, отмести стола и тръгна към нея с протегнати ръце. Кристина се обърна, за да побегне, но беше твърде късно. Той я сграбчи през кръста, притисна я отново към себе си, въпреки яростната й съпротива, и заопипва гърдите и корема й. Отблъскващият му смях кънтеше в ушите й.
— Харесва ли ти да съм груб? Така ли си свикнала, кукличке? Един мъж в повече едва ли ще е от значение за теб след всички онези смрадливи пустинни разбойници, за които си разтваряла краката си. Кажи ми, колко бяха? И кой ти направи копелето, което носиш? Сигурен съм, че малкото човече няма да има нищо против, ако опитам от прелестите на майка му.
При последните му думи Кристина застина напълно неподвижна. Престана дори да диша. Само думите продължаваха да ехтят в главата й. Копелето, което носиш… Копелето. Бебе!
— Значи най-после се вразуми. Ще видиш, че ще ти хареса да бъдеш с истински мъж след всичката онази измет, с която си свикнала.
Внезапно Кристина започна да се смее. Господи, колко отдавна не беше чувала звука на собствения си смях! Стреснат, Уилям я хвана за раменете, завъртя я с лице към себе си грубо я разтърси.
— Кое е толкова смешно, по дяволите? — попита той. Но тя се смееше истерично и по бузите й се стичаха сълзи.
Точно тогава отвън изтрополи карета. Джон се прибираше в къщи.
— Кучка! — прошепна свирепо Уилям и я отблъсна от себе си.
— Да — отвърна Кристина весело. — Със сигурност мога да бъда кучка, когато се налага.
— Още не съм свършил с теб. Скоро ще ми се удаде нова възможност — каза той хладно.
— О, съмнявам се, Уилям.
Джон влезе в стаята и изненадано погледна първо към развеселеното лице на сестра си, после към намръщеното изражение на госта й. Какво ли се е случило, запита се той, но реши да не любопитства.
— Виждам, че още си тук, Уилям. Е, добре, още е рано. Ще пийнем ли по чашка?
— Ами, аз…
— О, давай, Уилям — намеси се усмихнато Кристина — Аз и без това се оттеглям. Беше една необикновена вечер. Не съвсем приятна, но много поучителна. Лека нощ, Джон.
Тя се прибра в спалнята си, затвори вратата и се облегна на нея. До слуха й достигнаха гласовете на двамата мъже в гостната.
— Какво искаше да каже тя с тази последна забележка? — попита Джон.
— Нямам представа.
Кристина се отдели от вратата и се завъртя, после отново и отново, както обичаше да прави като майка. Полата й се бе издула като балон, фибите падаха от косата й, но тя продължаваше да се върти все по-бързо и по-бързо.
Накрая стигна до леглото и се просна по гръб на него, като се смееше с искрено удоволствие. Ръцете й бавно опипаха корема й, за да потърсят доказателство за думите на Уилям.
Бе съвсем лекичко издут, а това изобщо не беше доказателство. Може би Уилям просто бе предположил, че е бременна, защото знаеше че бе живяла с мъж четири месеца?
Кристина скочи от леглото и бързо запали лампата. Изтича до прозореца, който гледаше към улицата и бързо дръпна пердетата. Сетне свали роклята и долната си риза и застана съвсем гола пред голямото огледало.
Започна внимателно да изучава тялото си, но не откри промяна. Обърна се в профил, пое дълбоко дъх и прибра корема си колкото можеше по-навътре. Но леката издутина остана. Ето го доказателството! И все пак, възможно бе просто да е напълняла. В края на краищата, през последния месец апетитът й доста се бе подобрил. Хм, трябваше да се замисли за фигурата си.
Тя изгаси светлината и си легна, като метна върху голото си тяло само една тънка завивка. Каква ирония! Сега никой не й забраняваше да носи нощница, но Кристина продължаваше да спи гола — навик от прекрасните нощи, прекарани с Филип, от който тя просто не желаеше да се откаже.
Мислите й се върнаха към думите на Уилям Доусън и към разкритията, които бе направила пред огледалото. Но ако наистина носеше дете, трябваше да има и други симптоми. Изведнъж Кристина рязко се надигна Ами да! Всички симптоми бяха налице, но тя им бе намирала всевъзможни извинения Виенето на свят. Гаденето, за което бе обвинила мръсната вода. Липсата на менструация, която си обясняваше с разбитите си нерви — защото това й се бе случвало и преди, след смъртта на родителите й.
Беше търсила извинения от страх дори да си помисли, че е бременна. Но сега бе преизпълнена с радост. Вече имаше причина да живее. Щеше да има бебе — бебе, което завинаги да й напомня за Филип. Никой не можеше да й отнеме това щастие.
Но в кой месец беше бременна? Цикълът й закъсняваше вече за трети път — значи й оставаха само шест месеца. Шест красиви, изпълнени с радост месеци, докато роди сина на Филип. Беше уверена, че ще има момче и че то ще изглежда точно като баща си. С тази щастлива мисъл Кристина се отпусна на възглавницата и затвори очи. Заспа усмихната, обгърнала нежно с ръце корема, в който растеше детето на Филип.