Беше облечена в сапфирено-синя бална рокля. Бледите й, заоблени гърди, изпъкваха над деколтето. Светлосини панделки подчертаваха тънката й талия. Тази жена беше самото съвършенство!
Съзерцанието на Филип беше прекъснато от ръката на Пол, размахана пред очите му. Той се сепна и погледна ухиления си брат.
— Да не би да се побърка? — засмя се Пол. — Или си съзрял мис Уейкфийлд? Защо мислиш, че настоявах да дойдеш тази вечер? Тя живее с брат си в Холстед и е тук за сезона. Искаш ли да се запознаеш с нея?
— Иска ли питане? — усмихна се Филип.
Кристина забеляза някакъв мъж, който я бе зяпнал нетактично. Преди това го беше чула да обижда всички дами в залата. Може би това бе същият човек, за чието лошо държание се говореше в Лондон.
Когато видя, че той идва към нея, Кристина се извърна. Не можеше да не признае, че това е най-красивият мъж, когото бе виждала някога, но си напомни, че водеше уединен живот и беше виждала твърде малко мъже.
— Извини ме, Джон — каза тя на брат си, — но тук е изключително топло. Хайде да се разходим в градината.
Но преди Джон да успее да отговори, зад гърба й долетя глас:
— Мис Уейкфийлд.
Кристина нямаше какво да направи, освен да се обърне. Озова се срещу чифт гористозелени очи, изпъстрени със стотици жълти точици, които сякаш я зашеметиха. Измина цяла вечност преди да чуе гласовете и да осъзнае, че говорят на нея.
— Мис Уейкфийлд, срещнахме се в парка вчера и вие споменахте, че ще дойдете на този бал. Спомняте си, нали?
Най-сетне Кристина се обърна към високия рус мъж и съпругата му.
— Да, спомням си. Вие сте Пол и Мери Какстън, нали?
— Точно така — каза Пол. — Бих искал да ви запозная с брат си, който също е на посещение в града. Мис Кристина и мистър Джон Уейкфийлд. Брат ми, Филип Какстън.
Филип се ръкува с Джон, сетне леко допря устни до пръстите на Кристина и тя усети как по цялата й ръка преминаха тръпки.
— Госпожице Уейкфийлд, за мен ще бъде голяма чест, ако се съгласите да танцувате с мен следващия танц — каза Филип Какстън без да пуска ръката й.
— Съжалявам, господин Какстън, но тъкмо излизах на разходка с брат си. Тук е толкова задушно. — Защо даваше обяснения на този мъж?
— Тогава трябва да ми позволите да ви придружа, със съгласието на брат ви, естествено. — Той погледна Джон.
— Разбира се, господин Какстън. Тъкмо видях един познат, с когото бих желал да поговоря, така че ми правите услуга.
О, Джон, как можа, помисли си тя сърдито. Но Филип Какстън вече я водеше през множеството към вратата. Веднага щом излязоха навън, Кристина издърпа ръката си от неговата. Извървяха няколко крачки, преди отново да чуе дълбокия му глас.
— Кристина, това е пленително име. Извинението ти с горещината не беше ли женска хитрост, за да излезем двамата насаме?
Кристина се обърна много бавно с лице към него. Сложи ръце на хълбоците си. От очите и заизскачаха искри.
— Вие сте непоносим негодник! Що за отблъскваща самонадеяност! Сигурен ли сте, че си струва да поканите тази празноглава млада дама в спалнята си?
Тя не видя изумения поглед на Филип, защото се обърна и се върна в балната зала. Не видя и усмивката, която постепенно смени изумлението.
Проклет да съм, помисли си той и поклати глава. Тя не е празноглава млада дама. Това е огън-жена. По дяволите, наистина ме постави на място! Той затвори очи, за да си я представи отново, и осъзна, че трябва да я има на всяка цена. Началото със сигурност не беше добро, защото Кристина го бе намразила от пръв поглед. Но Филип нямаше намерение да се предава. Каквото ще ла става, щеше да я има.
Той се върна в балната зала и откри Кристина при брат й. През цялата вечер Филип не спря да я съзерцава, но тя успяваше да избегне погледа му. Той реши да спазва дистанция, защото нямаше смисъл да влошава нещата. Тази вечер щеше да й даде възможност да се успокои, а утре ще започне отначало.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Когато Кристина най-сетне се надигна от леглото, слънцето се бе вдигнало високо над дърветата. Тя си сложи чехлите и халата и отиде до прозореца. Чудеше се колко ли е часът. И кога ли бе заспала, след като почти цяла нощ се беше въртяла неспокойно в леглото.
Продължаваше да вижда онова красиво лице с необикновени очи, взрени дръзко в нея. Филип Какстън бе по-висок от повечето мъже, може би с цяла глава по-висок от нея самата, слаб и мускулест. Косата му беше черна, а загарът му го отличаваше от бледите лондонски франтове.