А ето че в това ясно, красиво утро, Кристина вече беше в Англия. Всички пътници се скупчиха около парапета, щастливи, че пътуването им най-сетне е приключило.
Тя погали корема си и каза тихо, така че да не я чуе никой друг:
— Скоро ще си бъдем у дома, Филип, съвсем скоро.
Веднага щом пристигна в Лондон, Кристина нае карета, която да я закара до Уейкфийлд. Заради състоянието й кочияшът караше бавно, но това изобщо не й правеше впечатление. Откакто бяха напуснали Лондон, за да се отправят към Холстед, тя бе съсредоточила цялото си внимание върху красивия английски пейзаж.
От толкова време не беше виждала тучни зелени ливади. Погледът й жадно попиваше всичко — величествените гори и поляга, изпълнени с пъстри цветя; фермите, обградени от плодородни ниви и малките, сгушени между хълмовете селца. Това бе провинциална Англия. Колко я обичаше!
Късно на следващата вечер каретата най-сетне спря пред красивото имение Уейкфийлд. Запалените фенери гостоприемно осветяваха алеята, водеща към голямата двукрила порта. Кристина нетърпеливо отвори вратата на каретата. Не искаше да чака и секунда повече.
— Стойте там, мадам — извика кочияшът и скочи от високата седалка. Дойде до вратата и помогна на Кристина да слезе. — Трябва да мислите за малкото.
— Съжалявам. Толкова време мина, откакто не съм била у дома! Освен това, напълно съм свикнала да слизам сама.
— Може би, но…
Голямата порта се разтвори и на прага пристъпи Дики Джонсън.
— Кой идва толкова късно през нощта? — попита той бдително. Кристина вдигна глава към светлината и Дики замига невярващо. — Вие ли сте, мис Кристина? Наистина ли сте вие?
Тя се засмя и прегърна дребния човек.
— Аз съм, Дики. Най-сетне у дома!
— О, хубаво е, че се върнахте, мис Криси. А господарят Джон, и той ли е с вас?
— Не, той ще си дойде след няколко месеца. Но аз исках да се прибера по-рано, за да родя тук бебето си.
— Бебе! А, да, май сте понаедряла, вижда се даже и под пелерината.
— Кой е, Дики? — долетя от коридора гласът на Джонси.
— Мис Кристина. Върна се по-рано, отколкото я очаквахме. И съвсем сама, трябва да добавя — каза той неодобрително.
— Детето ми! — извика Джонси, спусна се тичешком по стълбите и прегърна Кристина. После отстъпи назад и на лицето й се изписа изненада. — Детето ми ще си има собствено дете. Божичко, дочаках този ден! Но защо не писа на старата си бавачка, за да я уведомиш?
— А ти щеше ли да можеш да прочетеш писмото ми? — подкачи я Кристина.
— Не, но щях да намеря някой, който може. Сега влизай, любов моя. Имаш да ми разказваш сума неща. Можеш да го направиш на хубава чаша чай — каза Джонси, после погледна Дики през рамо. — Внеси багажа на мис Кристина и дай на кочияша нещо за ядене, преди да си тръгне.
Вътре, в ярко осветения вестибюл, Кристина беше обсипана с радостните поздравления на останалата прислуга от домакинството. Джонси скоро ги разпрати с множество нареждания — да донесат чай, да приготвят храна и гореща вода за баня, да разопаковат багажа.
Кристина стоеше зад нея и се смееше.
— Не си се променила много, Джонси. Може би още един-два посивели косъма, но всичко останало си е същото.
— Да, заради тебе ми посивяха тези коси. Все ви мислех къде ли скитосвате с брат ти в онази проклета страна. Направо полудях, когато господарят Джон прати съобщение нещата ви да отпътуват за там. И после нито един от двама ви не писа. Мина почти година.
— Съжалявам, че не ти писах, Джонси. Но след като ти обясня всичко, ще разбереш причината.
— Хм, надявам се да имаш основателна причина, задето изтормози старата си бавачка. Но гледай как те карам да стоиш тук в коридора, и то в твоето състояние. Влизай и сядай — каза намръщено старата жена и я побутна към гостната.
Вътре Джонси свали пелерината и шапката на Кристина и впери големите си кафяви очи в корема и.
— Как е посмял господарят Джони да те пусне да пътуваш сама? И къде е съпругът ти? Не ми казвай, че той също е трябвало да остане в онази проклета страна — изсумтя тя, като седна до Кристина на канапето, тапицирано със златист брокат.
Кристина се облегна назад и тежко въздъхна.
— Джон се съгласи, че е по-добре да се върна у дома, за да родя тук. В противен случай трябваше да останем в Египет, докато бебето порасне достатъчно, за да може да пътува. Колкото до съпруга ми, нямам такъв. Аз никога…
— О, горкичкото ми дете! Бебето ти още не се е родило, а ти си вече вдовица.