— Не, Джонси, ти не ми даде да довърша. Нямам съпруг, защото никога не съм се омъжвала.
— Не си се омъжвала! О, господи! — Джонси се разплака. — О, детето ми! Носиш извънбрачно дете! О, колко ли страдаш! Как господарят Джон е позволил да ти се случи това? — ридаеше тя. — О, този мерзавец, който е сторил това, хиляди дяволи да го…
— Не! — извика Кристина. — Никога не казвай нищо против него, никога! Аз обичам бащата на детето си и винаги ще го обичам. Не ме интересува, че ще бъде извънбрачно!
— Но, мис Криси, не разбирам. Защо не си се омъжила? Мъртъв ли е този човек?
Кристина разбра, че тази нощ едва ли ще си легне рано. Затова се намести по-удобно на канапето и разказа на Джонси цялата история — от момента на запознанството си с Филип на бала в Лондон, до мига, в който бе разбрала за бебето. Разказа й всичко, включително и онова, което беше премълчала пред Джон.
Джонси се разплака и я прегърна.
— Ох, детето ми, колко си препатила. Може да ми се сърдиш, ама аз пак ти казвам, че тоя Филип Какстън е мерзавец. Да те прогони по такъв начин!
— Не, Джонси, Филип си имаше своите причини. Вярно, че бяха егоистични, но аз вече не го обвинявам. Просто се надявам да е щастлив с Нура, защото аз съм щастлива с бебето си — отвърна Кристина.
— Да, но си и тъжна, задето си обичала мъж, а си го загубила толкоз бързо. Мъчно ми е, любов моя, много ми е мъчно. Но сега трябва да те слагам в леглото, че скоро ще заспиш седнала. Не биваше да те държа толкова до късно. Но утре можеш да спиш докогато искаш, любов моя. Ще държа прислугата далече от стаята ти.
Горе, в стаята на Кристина, Джонси й помогна да съблече роклята, с която бе пътувала, и да облече една широка нощница. Водата в голямата, вана, сложена пред камината от син мрамор, отдавна беше изстинала, но Кристина без друго бе прекалено изтощена, за да мисли за къпане.
Докато Джонси оправяше леглото, тя се огледа наоколо. Обичаше тази стая и я бе избрала, защото харесваше тъмносиния цвят, който доминираше в обзавеждането й.
О, хубаво бе отново да си е у дома, при хората я нещата, с които беше израснала и които обичаше!
Кристина легна в леглото и се зави. Вече беше заспала, когато Джонси я целуна по челото и тихо излезе от стаята.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
Тежките завеси от синьо кадифе на прозорците в стаята на Кристина скриваха ясния, слънчев ден. Някъде в къщата се затръшна врата. Кристина отвори за миг зачервените си очи, но й се спеше твърде много, за да си помисли да напусне мекия уют на леглото. Тя се обърна на другата страна и отново потъна в сън.
Но няколко минути по-късно я събуди звукът на сърдити гласове.
— Къде е тя, по дяволите?
Кристина бавно се повдигна на лакти.
— Сега не можете да влезете при нея, господарю Томи. Казах ви, че тя спи. — Сърдитият глас на Джонси идваше от коридора точно пред вратата.
— Боже господи, жено, вече е обяд! Влез и я събуди или ще го направя аз. — Беше Томи Хънтингтън.
— Няма да я будите. Детето ми е уморено. Прибра се у дома много късно през нощта и се нуждае от сън.
— А, да, това също. Защо, по дяволите, не съм информиран, че Кристина се връща? Трябваше ли да го узная от собствената си прислуга, и то чак днес сутринта?
— Чакайте, успокойте се, господарю Томи. И ние не знаехме, че мис Кристина се връща. Естествено, че щях ви изпратя съобщение, просто я чаках да стане от сън. Сега излезте оттук. Ще пратя някой да ви уведоми, след като мис Криси се събуди.
— Няма да се наложи, защото няма да се прибирам. Ще чакам долу, но по-добре Кристина да се събуди скоро, защото иначе пак ще се върна тук и наистина ще вляза.
След като Томи заслиза по стълбите, вратата на стаята тихо се отвори и Джонси надникна вътре. Когато видя, че Кристина е седнала в леглото, тя влезе при нея.
— О, детето ми, съжалявам, че те е събудил. Стига да иска, господарят Томи може да бъде голям инат.
— Всичко е наред, Джонси. Предполагам, че без друго е време да ставам — отговори Кристина. — Ще се изкъпя и ще сляза при него.
— Той много ще се разстрои, като види, че си бременна. Хубаво, ще му кажа, че скоро ще слезеш в трапезарията. Можеш да си поговориш с него докато закусваш. Ти и бебето се нуждаете от храна.
След около час Кристина бавно слезе по извитата стълба и се насочи право към трапезарията. Когато видя Томи, седнал на дългата маса с гръб към нея, тя се поколеба за миг, сетне решително влезе в стаята.
— Радвам се, че отново те виждам, Томи.
— Кристина, защо не… — Той стана и се обърна към нея, но застина, когато видя наедрелия й корем.
От устните му се изтръгна кратък вик. В този момент една от прислужниците внесе голям поднос с храна — яйца с бекон и вкусен черешов пай. Кристина седна в другия край на масата и спокойно напълни чинията си.