— Уплаши ме до смърт, Томи Хънтингтън! Какво, по дяволите, правиш тук в тъмното? — попита тя сърдито.
— Чаках те. Не исках да те плаша — отговори той меко.
Винаги се чувстваше слаб пред гнева на Кристина.
— Защо не се обади, когато влязох в стаята?
— Исках да те погледам, без да ме забележиш.
— Защо, за бога?
— Дори в това състояние, ти… ти още си най-красивото момиче в Англия.
— Благодаря, Томи, много си мил. Но знаеш, че не обичам да бъда шпионирана, а и не очаквах да те видя отново толкова скоро. Има ли някаква особена причина да си тук? Надявам се, че не, защото съм уморена й възнамерявам да вечерям набързо и да си лягам.
— Тогава защо влезе тук и запали огъня?
— Божичко, понякога си направо непоносим! Ще ям тук, щом толкова искаш да знаеш. Не ми харесва да се храня в онази голяма трапезария съвсем сама.
Точно в този момент влезе една от прислужниците, но се спря, като видя Кристина.
— Тъкмо щях да запаля лампите, мис.
— Добре, запали ги. После, накарай, ако обичаш, мисис Райън да ми приготви вечерята.
— Имаш ли нещо против да ти правя компания? — попита Томи.
Тя вдигна вежди, изненадана от молбата му. Може би той все пак искаше да си останат приятели.
— Моли, нека приготвят вечеря за двама и да я сервират тук. И, моля те, кажи на Джонси, че съм се върнала, за да не се разтревожи.
След като прислужницата излезе, Кристина отиде до дивана, а Томи седна до нея.
— Кристина, трябва да ти кажа нещо и те моля да ме изслушаш, преди да ми отговориш.
Сега тя за пръв път успя да го огледа по-добре и забеляза, че през последната година Томи е възмъжал. Беше пораснал на височина, гласът му бе станал по-плътен, лицето му вече не беше толкова момчешко. Дори си бе пуснал мустаци.
— Добре, Томи. Слушам те.
— През целия следобед се опитвах да преодолея шока от това, че си влюбена друг мъж. Стигнах… стигнах до заключението, че още те обичам. И че още искам да се оженя за теб. Няма значение, че си бременна от друг. Ще приема детето ти и ще го отгледам, все едно, че е мое. Скоро ти ще забравиш другия мъж. Ще се научиш да ме обичаш. Зная, че ще се научиш! Не искам да ми отговаряш сега. Искам да го обмислиш известно време. Той млъкна и улови ръката й. — Мога да те направя щастлива, Кристина. Никога няма да съжаляваш, че си станала моя съпруга.
— Съжалявам, че продължаваш да изпитваш тези чувства към мен — каза Кристина. — Надявах се, че все още можем да бъдем приятели. Но не мога да се омъжа за теб, Томи. Никога няма да променя решението си. Любовта ми към бащата на моето дете е прекалено силна. Въпреки че никога повече няма да го видя, не мога да го забравя.
— По дяволите! Кристина, не можеш да живееш със спомени. Той е далеч, но аз съм тук. Не можеш ли да намериш място в сърцето си за нова любов?
— Не за такъв вид любов.
— А какво ще кажеш за детето си? Аз бих му дал име. Няма да се наложи да живее като копеле.
— Новината за бременността ми вероятно вече е обиколила Холстед. Ще наричат детето ми копеле дори ако се омъжа за теб. Само истинският му баща може да промени това.
— И все пак, Криси, детето ще има нужда от баща. Аз ще го обичам, дори и само заради това, че е твое. Трябва да помислиш за детето.
Кристина се отдръпна от него и застана до камината. Не искаше да го наранява, но явно се налагаше.
— Томи, вече ти обясних…
— Недей, Кристина, не казвай нищо. — Томи застана зад нея и обгърна раменете й с ръце. — За бога, помисли си! Ти си всичко, за което съм мечтал, което съм искал. Не можеш с толкова лека ръка да разрушиш мечтите ми. Обичам те, Криси. Не мога да престана да те обичам!
Той се обърна рязко и излезе от стаята, без да й даде възможност да му отговори. След няколко минути Моли донесе двете вечери, но се наложи да върне едната.
Макар и неохотно, Кристина седна да вечеря. Единствената й компания бяха трите празни стола, наредени край красивата маса с бял мраморен плот.
Чувстваше се дебела и тромава, самотна и нещастна. По дяволите, защо Томи трябваше да я кара да изпитва такива угризения? Не искаше да се омъжва за него, защото просто не можеше да понесе мисълта да живее с друг мъж, освен с Филип. Защо трябваше Томи да я обича? Тя нямаше да се омъжи нито за него, нито за когото и да било друг.
Кристина се надигна и тръгна бавно нагоре по стълбите към стаята си. Беше си въобразявала, че у дома ще роди детето си на спокойствие. Но се оказваше, че със същия успех би могла да си остане и в Кайро.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА