Беше, обаче, крайно време да се прибере у дома. Джонси несъмнено изгаряше от нетърпение да се запознае с Филип младши. Кристина, от своя страна, се надяваше, че сега по-лесно ще се справи с Томи.
Тя се обърна към бебето си, което лежеше по средата на голямото легло на Филип и мълчаливо я гледаше. Усмихна му се, прибра и последните си вещи в големия сандък и го затвори. Преди няколко минути бе чула, че каретата спира пред къщата, затова отиде до вратата и накара една от прислужниците да извика кочияша, за да вземе багажа й.
След като момичето излезе, Кристина си сложи пелерината и шапката и огледа с копнеж стаята. За последен път виждаше нещо, принадлежащо на Филип. Внезапно й стана тъжно, че напуска дома му. Тя тръгна бавно из стаята, като прокарваше леко ръка по мебелите, докосвани някога от него.
— Коя сте вие, мадам?
При звука на непознатия глас Кристина рязко се обърна и се вцепени, когато видя на прага Пол Какстън.
— Какво, за бога, правите тук? — попита той. После видя зеленоокото бебе по средата на леглото. — Триста дяволи! Той каза, че ще го направи. Каза, че ще ви има, но аз си мислех, че никога няма да се омъжите за него! — Пол се засмя весело и отново се обърна към Кристина, която все още бе твърде изненадана, за да намери думи. — Къде е брат ми? Трябва да ви поднеса поздравленията си.
— Брат ви не е тук, мистър Какстън, и аз не съм се омъжила за него. Сега ви моля да ме извините, но тъкмо си тръгвах — отвърна тя студено и тръгна към леглото, за да си вземе бебето.
— Но това е неговото дете. Искате да кажете, че този негодник не се е оженил за вас?
— Брат ви ме отвлече и ме държа в плен четири месеца. Той не желаеше да се ожени за мен. Родих син, когото Филип не иска, но аз го искам и ще го отгледам сама. Сбогом, мистър Какстън. — Кристина мина покрай него и заслиза надолу по стълбите.
Пол стоеше и гледаше слисано след нея. Какво, за бога, ставаше тук? Не можеше да повярва, че Филип не иска собствения си син. И защо не се бе оженил за Кристина Уейкфийлд? Да не би брат му да се беше побъркал?
Очевидно бе, че няма да получи отговор от Кристина. Трябваше да пише на Филип.
Кристина беше в Уейкфийлд вече от седмица, когато получи писмо от Джон. Пишеше й, че Карин се е съгласила да се омъжи за него и че скоро ще доведе младата си съпруга у дома.
Новината изпълни Кристина с искрена радост. Беше обикнала Карин и бе истински щастлива, че ще й бъде снаха. Може би щяха да си дойдат навреме за Коледа. Какъв весел празник щеше да бъде!
Двете с Джонси се заеха да подготвят старата стая на родителите й за Джон и младата му невеста. Кристина се отдаде на работата с ентусиазъм, защото се нуждаеше от повече движения. За нейно огромно разочарование, фигурата й не възвърна веднага предишната си форма и й се наложи да прибегне до носене на корсети. Но тя редовно правеше упражнения и се надяваше, че ще успее да отслабне преди Джон да се е върнал.
Времето летеше бързо. Кристина започна да язди всеки ден, което беше добре и за Джонси — защото й даваше възможност да си поиграе с малкия Филип, и за самата нея — защото така успяваше да избяга далеч от Томи. Той ни най-малко не се бе променил по време на престоя й във Виктъри. Беше все така настоятелен, въпреки че Кристина се държеше с него студено и рязко.
Тя усещаше, че Томи мрази детето й, въпреки че той се опитваше да го скрие. Всеки път, когато Кристина му повереше малкия Филип, макар и за малко, Томи се дразнеше и настояваше да повикат Джонси. Бебето, от своя страна, винаги избухваше в плач, когато той се доближеше до него, и това вбесяваше Томи още повече. Затова Кристина предпочиташе да ги държи колкото е възможно по-далеч един от друг.
Два дни след Коледа Джон доведе Карин в Уейкфийлд. Пристигнаха рано сутринта и Кристина още спеше, когато Джонси се втурна в стаята й, за да й съобщи новината. Минути след нея се качиха и двамата младоженци. Кристина, която едва бе успяла да навлече халата си, се спусна към тях, прегърна ги и ги обсипа с целувки.
— Толкова се радвам за теб и съм толкова щастлива, че най-после се върна у дома! — възкликна Кристина, обвила ръце около шията на брат си.
В нежните й сини очи имаше радостни сълзи.
— Никога повече няма да напусна Уейкфийлд — засмя се Джон и я притисна към себе си. — Мога да те уверя в това. Но къде е този мой племенник?
— Ей го тук, господарю Джон — каза гордо Джонси и отвори вратата между двете стаи.
Всички се скупчиха около люлката. Малкият Филип беше буден и съсредоточено се мъчеше да улови с ръце пръстите на краката си.
— О, какъв е красавец, Кристина, истинска прелест! — Възкликна Карин. — Мога ли да го подържа? Имаш ли нещо против?