— Разбира се, че можеш. Малкият Филип обича да го гушкат — отговори Кристина.
— Филип? — Джон повдигна вежди. — Мислех си, че ще го кръстиш на баща ни или на собствения му баща.
— О, името ми хрумна случайно. Пък и как да кръстя един англичанин Абу?
— Да, наистина — засмя се Джон и стисна леко нежната ръчичка на малкия Филип, който се бе свил в скута на Карин. — Здрав е като бик. Но откъде има тези необикновени очи, Криси? В нашето семейство няма зеленооки хора, а аз не съм виждал арабин с такива очи.
— Задаваш толкова нелепи въпроси, Джон. Откъде да знам?
Той понечи да каже още нещо, но се въздържа, когато улови неодобрителния поглед на Карин.
— Време е малкият да бъде нахранен. Излизайте веднага оттук, господарю Джон — ухили се Джонси.
Джон се изчерви смутено.
— Когато свършиш, ела долу, за да закусим заедно, Криси. О, пропуснах да ти кажа, че Естел също е с нас — каза той, преди да излезе.
Кристина се зарадва на новината. Естел беше хубаво момиче и тя се надяваше, че Томи ще бъде запленен от чара й.
Малко по-късно Кристина остави малкия Филип да подремне и се присъедини към останалите в трапезарията.
— Толкова е хубаво, че отново те виждам, Естел — усмихна се тя и прегърна другото момиче. — Надявам се, че ще останеш да ни погостуваш. В тази къща има предостатъчно място за всички.
— За малко — да, но после трябва да посетя родителите си.
— Хареса ли ви пътуването? — попита Кристина.
— О, това беше най-прекрасното пътуване в живота ми — каза разпалено Естел.
— Боя се, че Естел се влюби безнадеждно в един приятел на Джон, с когото плавахме заедно — обясни Карин.
— Най-красивият мъж, когото съм виждала. Освен това знам, че и той ме смята за най-красивата жена на света.
— Твърде много си въобразяваш, Естел — каза Карин. — Това, че ти е обърнал малко внимание, не означава, че те обича.
— Обича ме! — извика Естел. — И ще се видим пак, дори ако трябва да отида в Лондон. Аз възнамерявам да се омъжа за Филип Какстън!
Всички подскочиха при трясъка на счупен порцелан в кухнята, но само Кристина разбра, че Джонси е чула разговора. Филип се бе върнал и беше в Лондон! Тя си представи него и Естел на борда на кораба и усети как я залива гореща вълна на ревност.
Защо се бе върнал? Защо беше напуснал Нура? Може би се бе отегчил и от нея и Естел беше новата му играчка. Нима нямаше жена, която да устои на лъжовния му чар?
— Криси, спомняш си Филип Какстън, нали? — попита Джон, без да забележи вълнението, което тя отчаяно се мъчеше да овладее.
— Познаваш ли го, Кристина? — каза Естел. — Тогава разбираш колко…
Джонси влезе в стаята бледа като призрак и каза с извинителен тон:
— Съжалявам за съдовете, изплъзнаха ми се. Мис Криси, ще ме придружиш ли до стаята ми? Не се чувствам много добре.
— Разбира се, Джонси — отговори с благодарност Кристина, хвана я под ръка и я изведе навън.
Когато се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуват, Джонси се спря и се обърна към нея.
— О, детето ми, толкова ми е мъчно. Трябва да си много нещастна. Какво ще правиш сега?
— Нищо, Джонси. Той няма да дойде тук, а аз няма да ходя никъде, където бих могла да попадна на него. И не съм нещастна, а ядосана! Този мъж е отвратителен. Трябва ли да съсипва всяка хубава жена, която му се изпречи на пътя?!
— Май ревнуваш, любов моя — отбеляза Джонси.
— Не ревнувам — сопна й се Кристина. — Бясна съм. Не го обвинявах за това, което ми стори, а е трябвало. Вероятно е разбил сърцето на Нура и ще направи същото с Естел. Тя дори не знае, че е женен!
— Нито пък ти, мис Криси. Не знаеш със сигурност дали се е оженил за онова, другото момиче. Може да му е била само любовница, като теб.
— Не би посмял! Семейството й не би позволило.
— Добре, ама все пак не можеш да си сигурна.
Томи дойде за вечеря, както обикновено, но не обърна никакво внимание на Естел, нито пък тя на него. След като всички се нахраниха, Кристина за момент остана насаме с Джон и го помоли за помощ. Обясни му, че Томи й досажда още откакто се е върнала и че вече не знае какво да прави с него.
— Не можеш ли да поговориш с него, Джон? Кажи му да спре да настоява да се омъжа за него.
— Но аз не виждам защо да не се омъжиш за него, Криси. Той те обича. Ще бъде добър и верен съпруг. Ще бъде баща на детето ти. Не можеш вечно да живееш със спомени и съм сигурен, че с времето ще се научиш да обичаш Томи.
В първия момент Кристина се изненада от реакцията на брат си. Но после разбра, че Джон може би е прав. Вече нямаше причина да не се омъжи за Томи.