Какво ти става, Кристина, смъмри се тя. Защо не можеш да прогониш този мъж от мислите си? Той те оскърби, а ти продължаваш да мислиш за него. Е, ако зависи от теб, няма да видиш повече Филип Какстън.
Тя махна халата и чехлите и извади от гардероба една от новите си всекидневни рокли. След като се облече и остана доволна от отражението си в огледалото, Кристина слезе по стълбите, за да потърси брат си.
В трапезарията откри мисис Дъглас и една от прислужниците, които вдигаха остатъците от обяда.
— О, мис Кристина, започнахме да се чудим дали не сте се разболяла. Ще желаете ли да закусите? Или може би по ще ви хареса да обядвате? — каза мисис Дъглас.
Кристина се усмихна и седна.
— Не, благодаря, мисис Дъглас. Малко препечен хляб с чай ще ми е напълно достатъчен. Къде са останалите?
— Мистър Джон каза, че има да изпълнява няколко задачи и тръгна точно преди вие да слезете, мис — каза мисис Дъглас и наля чаша чай на Кристина. — А мистър и мисис Йейтс спят следобеден сън. — Влезе прислужница с чиния мармалад и препечен хляб.
— Без малко да забравя, мис Кристина — добави мисис Дъглас, — един джентълмен идва да ви търси тази сутрин. Доста е настоятелен — идва вече три пъти. Мистър Какстън, струва ми се. — Прекъсна я чукане по вратата. — Това може би отново е той.
Кристина се ядоса.
— Ако е същият джентълмен или който и да било друг, кажи му, че се чувствам зле и днес няма да приемам посетители.
— Много добре, мис. Но този мистър Какстън е ужасно красив джентълмен — каза икономката, преди да излезе.
Върна се бързо, като клатеше глава.
— Отново беше мистър Какстън. Каза да ви предам, че съжалява задето се чувствате зле и се надява утре да сте по-добре.
Утре Кристина и Джон си тръгваха, така че нямаше да й се наложи да се среща отново с мистър Какстън. Липсваше й имението, липсваше й всекидневната езда с Дакс, нейния жребец. Радваше си, че си отива.
Дакс и Принцеса се бяха родили по едно и също време и баща им й бе подарил Принцеса за рождения ден. Но Принцеса беше бяла и кротка, докато Дакс бе див черен жребец. Така че Кристина придума баща си да й даде Дакс вместо Принцеса, като обеща да го обучи да бъде послушен.
Но Дакс слушаше само нея. Тя се засмя на глас, когато си припомни как преди две години Джон безуспешно се бе опитал да язди Дакс. Жребецът не пускаше на гърба си никой друг, освен Кристина. Да, в къщи тя щеше скоро да забрави и за невъзпитания Филип Какстън, и за Питър Браун, и за сър Чарлз Бътлър.
Чу се как външната врата се отваря и затваря и на прага на трапезарията се появи Джон.
— Значи успя най-сетне да изпълзиш от леглото. Чаках те цяла сутрин, но по обяд се отказах. — Той се облегна на рамката на вратата. — Докато бях навън, попаднах на Том и Ан Шадуел. Том беше в моя полк, ако си спомняш. Поканиха ни на вечеря с няколко свои приятели. Ще бъдеш ли готова да тръгнем към шест?
— Надявам се, Джон.
— Срещнах навън и господин Какстън. Каза, че те е търсил, но ти не си се чувствала добре. Така ли е наистина?
— Не. Просто не исках да виждам никого днес — отговори тя.
— Утре си тръгваме, така че днес е последният ти шанс да си намериш подходящ съпруг — подкачи я Джон.
— Престани, Джон. Знаеш, че не за това дойдох в града. Последното нещо, което искам, е да се обвържа и да се заробя със съпружески задължения. Когато открия мъж, който ще се отнася с мен като с равна, тогава може би ще се замисля за брак.
— Предупредих татко, че те проваля, като ти дава образование — засмя се той. — Кой мъж ще поиска жена, която е умна колкото него?
— Ако всички мъже са толкова слаби и страхливи, никога няма да се омъжа.
— Не бих казал, че съжалявам мъжа, който ще спечели сърцето ти, Криси — каза Джон. — Би се получил много интересен брак. — С това той си отиде.
Кристина седна и се замисли над думите на брат си. Съмняваше се, че някога ще открие онази любов, която да я направи щастлива; любовта, която баща й и майка й бяха изпитвали един към друг. Бракът им беше съвършен чак до смъртта им преди четири години. Джон и тя се бяха сближили още повече след това.
После, миналата година, Джон бе получил назначение в армията на Нейно величество, а сега беше в отпуск и очакваше по-нататъшни нареждания. Внезапно Кристина реши да замине с него, където и да го пратеха. Дакс и Уейкфийлд щяха да й липсват, но брат й щеше да й липсва повече.
Надяваше се, че няма да изпратят Джон твърде далеч. Той не смяташе да прави кариера в армията, просто искаше да даде своя принос за родината преди да се задоми. Точно така, утре щяха да бъдат в Уейкфийлд, а скоро отново щяха да отпътуват. Надяваше се да не е твърде скоро.