— Мили боже! Всички ли са полудели? — извика Томи. — Нима не знаеш кой е този мъж? Това е бащата на детето на Кристина!
Усмивката на Джон се стопи.
— Вярно ли е това, Кристина? — попита той.
— Да — прошепна Кристина напрегнато.
Джон удари с юмрук по стената.
— По дяволите, Кристина! Аз се сприятелих с този човек! Ти ми каза, че бащата на детето ти е арабин!
— Но Филип е наполовина арабин, а и аз ти казах, че има и друго име! — изкрещя му в отговор тя.
— Ами ти? — изрева Джон, като отново се обърна към Филип. — Ела с мен веднага!
— Джон! — извика Кристина. — Ти ми даде дума!
— Добре си спомням обещанието, което измъкна от мен, Криси. Просто ще поговоря с Филип насаме — каза поуспокоено Джон и поведе Филип към кабинета си.
Вътре той наля две чаши бренди и подаде едната на Филип. После се отпусна в черния кожен стол до бюрото си.
— Защо си дошъл тук? Боже господи, Филип! Имам пълното право да те извикам на дуел, задето си съсипал сестра ми!
— Надявам се да не се стигне дотам — отговори Филип. — Научих за сина си от Пол и веднага дойдох тук, за да се оженя за Кристина и да заведа нея и момчето в дома си в Бенфлийт. Но току-що я чух да приема предложението на онова войнствено хлапе, така че за брак вече и дума не може да става. Но аз все още си искам сина.
— Кристина никога няма да се откаже от детето си.
— Тогава трябва да те помоля да ми разрешиш да остана тук и да се опитам да я убедя в обратното. Надявам се съзнаваш как се чувствам. Момчето е мой наследник, а аз съм богат човек. Ще получи повече, ако го отгледам аз.
— Просто не те разбирам. Ти си джентълмен и въпреки това си отвлякъл една дама и си я държал като своя наложница. Как си могъл да направиш такова нещо?
На Филип му стана забавно, че Джон задаваше същия въпрос, който бе задал и собственият му брат.
— Желаех сестра ти повече от всяка друга жена, която съм желал през живота си. Тя е толкова красива, че трудно би могъл да ме обвиниш. Свикнал съм да получавам това, което искам. Ето защо, когато бяхте в Лондон, я помолих да се омъжи за мен. Но тя отказа и аз уредих да те изпратят в Египет, родината на баща ми.
— Значи ти си бил!
— Да. Останалото вероятно знаеш.
Джон кимна. Божичко, докъде бе стигнал този мъж, за да получи Кристина! Може би щеше да стигне също толкова далеч, за да вземе сина си. Значи Криси грешеше — Филип искаше и нея, и детето, и бе дошъл тук, за да се ожени за нея. Джон се почувства виновен, задето я бе убедил да се омъжи за Томи. Вероятно така беше разрушил единствения шанс на Криси за щастие. Но ако позволеше на Филип да остане тук, двамата с Криси може би щяха все някак да изгладят нещата помежду си. Този път обаче той вече нямаше да се меси.
— Можеш да останеш у дома докогато поискаш, Филип, въпреки че това вероятно ще причини голяма суматоха. Както знаеш, Естел също е тук, а тя си въобразява, че е влюбена в теб. Не знам какви са чувствата ти към нея, но моля те, бъди внимателен. Заради Кристина. — Джон стана и тръгна към вратата. — Сигурен съм, че сега искаш да видиш сина си. Ще се опитам да обясня нещата на Томи Хънтингтън, докато Кристина те заведе в детската.
— Благодарен съм ти, че прояви разбиране — отговори Филип и двамата излязоха в коридора.
Джон повика Кристина, която се отзова веднага. Трепереше от напрежение.
— Реших да позволя на Филип да остане за известно време — каза Джон.
— Но, Джон…
— Вече е решено, Криси. Сега заведи Филип в детската. Време е да се запознае със сина си.
— О! — Тя се обърна и тръгна по стълбите, без да изчака Филип.
— Не се надяваш да бъде лесно, нали? — попита Джон.
— Нищо не е лесно, когато е намесена Кристина — отговори Филип и я последва нагоре по стълбите.
Тя го чакаше пред вратата на детската стая. Напрежението и гневът й растяха с всяка секунда и когато Филип стигна до нея, Кристина най-накрая не издържа и избухна.
— Какво очакваш да постигнеш, като оставаш тук? — извика тя. — Не причини ли вече достатъчно нещастия?
— Вече ти казах, Кристина. Дойдох тук за сина си.
— Сигурно се шегуваш! Нима наистина очакваш да ти дам сина си, след всичко, което ми стори? Мога да те уверя, че няма да го получиш!
— Той вътре ли е?
— Да, но…
Филип отвори вратата, мина покрай Кристина и влезе в детската стая. Отиде право при люлката и впери поглед в сина си. Кристина го последва припряно, но не каза нищо, когато видя гордата усмивка, с която той се взираше във Филип младши.