Изминаха двадесет минути. Филип мълчеше. Кристина също. Беше с гръб към него, но знаеше, че той още я гледа.
— Филип, моля те, водата изстива.
— Затова ти предлагам да не стоиш повече в нея — каза меко Филип.
— Махни се оттук, за да изляза! — сряза го Кристина.
— Изумяваш ме, Тина. Гледал съм те стотици пъти как се къпеш и се появяваш гола от водата. Тогава не се стесняваше; защо се преструваш, че се стесняваш сега? Веднъж дори се любихме, легнали на твърдата земя до езерото. Ти бе тази, която дойде при мен в онзи ден и…
— Спри! — извика тя и удари с юмрук по водата. — Няма смисъл да говорим за миналото, Филип. Всичко е свършено. Сега излез на секундата, преди да съм настинала.
— Да не би тялото ти да се е деформирало от раждането на сина ми? — попита Филип. — Затова ли отказваш да се изправиш?
— Естествено, че не! Фигурата ми се възстанови напълно!
— Тогава стани и го докажи, Тина — промърмори той дрезгаво.
Кристина почти се хвана на въдицата и започна да се надига, но после се усети и рязко се потопи дълбоко във ваната, ругаейки Филип под сурдинка. Но сапунените мехурчета се бяха спукали и водата бе станала напълно прозрачна. Господи, той не биваше да се приближава, трябваше да си тръгне! Защото ако я докоснеше, тя щеше да се предаде, знаеше го.
Точно тогава в коридора се чуха стъпки и Кристина изтръпна, когато на вратата тихо се почука.
— Кристина, трябва да говоря с теб. Кристина, будна ли си?
Тя се обърна и погледна към Филип, но той продължаваше да седи спокойно на стола и очевадно се забавляваше от новото й затруднение.
— Томи, върви си у дома, за бога! Сега се къпя. Ще говоря с теб утре сутринта! — каза Кристина високо.
— Ще почакам, докато свършиш — извика в отговор Томи.
— Не, няма, Томи Хънтингтън! — Сега вече беше по-скоро уплашена, отколкото ядосана. — Много е късно! Не мога да те приема сега.
— Кристина, въпросът не търпи отлагане, по дяволите! Не мога повече да понасям присъствието на този мъж в твоята къща. Той трябва да си замине!
В стаята екна гърленият смях на Филип. В следващия миг вратата се отвори с трясък и в стаята влетя Томи. Обезумелият му поглед обходи два пъти стаята, преди да открие Филип, скрит в сянката до прозореца.
Вбесен, той стисна юмруци и погледна Кристина, после Филип, после пак Кристина. Преди тя да измисли какво да каже, Томи нададе ужасяваш рев и се хвърли към Филии.
Кристина се изправи рязко, изтласквайки половината вода от ваната върху дебелия бял килим.
— Спри, Томи! — извика тя.
При вида й Томи се вкамени и зяпна широко, напълно забравил за присъствието на Филип. Но Филип, който се беше полуизправил, за да посрещне атаката на Томи, се извърна гневно към Кристина.
— Сядай долу, жено! — изкрещя й той сърдито.
Тя се подчини незабавно, като отново изплиска вода от ваната. Гореща червенина заля лицето й.
— Какво, по дяволите, правите тук, мистър Какстън? — попита Томи.
— Няма защо да се разстройваш, Томи — каза Кристина утешително. — Филип дойде малко преди теб, за да ми каже нещо за сина си. Той нямаше представа, че се къпя, когато влезе.
— Тогава защо седеше там и те гледаше как се къпеш? Как си му позволила да влиза тук, Кристина? Или това се е случвало през цялото време?
— Не ставай смешен! Казвам ти, че всичко е съвсем невинно. О, небеса! Този мъж ме е виждал да се къпя стотици пъти. Ако си спомняш, Филип дойде тук заради сина си, не заради мен. И седна само докато ми зададе няколко въпроса — това е всичко. Аз бях потопена през цялото време в тази вана, Томи. Той изобщо не ме виждаше и нямаше да ме види, ако твоята глупост не ме бе принудила да стана!
— Но той няма никакво право да бъде тук, в стаята ти, по дяволите!
— Понижи тона, Томи, преди да си събудил Джон! — сряза го Кристина.
— Да събудя Джон — точно това имам намерение да направя. Няма да останеш тук още дълго, Какстън. — Томи се изсмя горчиво и изскочи от стаята.
— Виж какво направи! — извика Кристина. — Защо не можеш просто да ме оставиш на мира? Сега Джон ще бъде принуден да те накара да напуснеш тази къща. Нарочно го направи, нали?
— Не съм искал да бъда разкрит, Кристина — каза спокойно Филип. — Тази къща е колкото на Джон, толкова и твоя. Няма да се наложи да си тръгна, освен ако и ти не го поискаш. От теб зависи дали ще пожелаеш нашият син да расте без да познава истинския си баща.