За пръв път Филип го наричаше „нашият син“. Кристина бе изненадана, но едновременно с това дълбоко развълнувана.
— Бързо, дай ми робата, преди Джон да е влязъл! — извика тя. — И се обърни, по дяволите.
— О, за бога, Кристина! — възкликна той, но все пак се обърна, отдалечи се от нея и застана до прозореца.
Кристина излезе от ваната и успя да нахлузи робата върху мокрото си тяло и да я завърже на кръста точно в мига, в който Джон влетя в стаята. Томи го следваше по петите.
— Какво, по дяволите, става, Кристина? — попита Джон.
Филип се обърна с лице към тях и Томи го погледна навъсено.
— Казах ти, че говоря самата истина. Това е безочие, Джон, и аз настоявам Какстън веднага да напусне къщата! — извика Томи.
— Достатъчно, Томи. Сега трябва да те помоля ти да си идеш у дома. Аз ще се погрижа за това — отговори Джон.
— Няма!
— Веднага, Томи! Искам да говоря с Кристина насаме. Ще направя това, което е необходимо.
Томи се обърна и изскочи през вратата.
— Аз също излизам, щом искаш да говорите насаме — каза Филип.
— Да — отговори Джон рязко. — Ще ти съобщя решението си утре сутринта.
— До утре, тогава. Лека нощ, Тина. — Филип затвори вратата след себе си.
Кристина знаеше, че той я моли да се бори за него, за правото му да остане със сина си. Тя се отпусна леко и седна на ръба на леглото.
— Криси, какво те е прихванало? Да позволиш на Филип да влезе в стаята ти толкова късно през нощта! — попита Джон. — Да не би двамата с него да сте изяснили нещата помежду си? Така ли е?
— Не зная за какво говориш, Джон. Няма какво да изясняваме. Онова, което съществуваше някога, вече го няма и няма да се върне. И не съм канила Филип в стаята си. Той просто влезе и отказа да си замине.
— Той…
Кристина леко се усмихна.
— През цялото време, докато беше тук, Филип стоя в ъгъла на стаята, но аз зная, че ме желаеше. И зная, че след всичко, което съм ти разказвала за себе си, няма да те шокирам, като ти кажа, че аз също го желаех, повече от всичко — прошепна тя, уплашена, че Филип може да я чуе от стаята си. — Но му устоях, защото знаех, че ме иска само за тази нощ. И че утре отново ще ме мрази.
— Но, Криси, Филип никога не е преставал да те иска.
— Престанал е! — сряза го тя.
Нямаше смисъл да се спори с нея, когато решеше да упорства. Джон поклати глава.
— Добре, ще го помоля да си замине, Криси. Ако това беше които и да е друг мъж, а не Филип, досега щеше да е мъртъв.
— Не искам да си тръгва, Джон.
— Да не би да се шегуваш? Ти току-що ми каза, че няма да можеш да му устоиш, ако той… Криси, това ще се случи отново, ако Филип остане.
— Няма да се случи отново, Джон, знам, че няма. И освен това, отсега нататък ще заключвам вратата си. Искам Филип да остане, докато сам не реши да си замине. Няма да му отнема правото да познава сина си.
— Ами Томи? Той не би приел подобно обяснение за оставането на Филип. — Джон замълча и отново поклати глава. — Грешката е изцяло моя, Криси. Не биваше да те придумвам да се омъжваш за Томи.
— Това сега няма значение. Ще поговоря с Томи утре сутринта. Ще го накарам да разбере, че това бе една съвсем невинна ситуация.
— Съмнявам се, че ще ти повярва. А какво възнамеряваш да правиш, когато се омъжиш за Томи? Той никога няма да пусне Филип в тази къща.
— Не зная. Ще измисля нещо, когато му дойде времето. А като говориш с Филип, кажи му, че съм обяснила на Томи, че сме говорили за малкия Филип. И макар да не е редно да те моля за подобно нещо, забрави за това, което се случи. В замяна аз ти обещавам, че то няма да се повтори повече.
— Това ли каза на Томи преди малко? Нищо чудно, че е толкова разярен. Нима мислиш, че той е такъв наивник, та да ти повярва? Томи не е глупак.
— Добре, просто ще трябва да настоявам, че е вярно — каза Кристина. — Не искам повече сблъсъци между Филип и Томи.
— Просто поговори с Томи, преди аз да съм попаднал на него. Няма да знам как да му обясня защо Филип е още тук. Още повече, че и самият аз не разбирам. — Джон отиде до нея и я целуна лекичко по бузата. — Предполагам, че утре Томи ще се появи рано, затова най-добре хубаво си почини. Лека нощ, сестричке. Надявам се, че знаеш какво правиш.
Тя се усмихна леко, но не му отговори. След като Джон си отиде, Кристина огледа празната стая и усети съжаление и разочарование. Питаше се какво ли би се случило, ако Томи не се бе появил. Тя навлече нощницата си, сви се на леглото и почувства как отново я завладява огненото желание, което я изгаряше всяка нощ. Копнееше за Филип — за ръцете му, които изучаваха тялото й, за устните му, които отнемаха волята й, за мускулите, които играеха по гърба му, когато го погалеше. Тя се обърна и тихо заплака, заровила лице във възглавницата.