ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
Кристина се събуди от силния плач на сина си. Тя грабна робата и изтича в детската стая. Огледа се, за да се увери, че Филип не е там, и приближи до люлката. Когато я видя, бебето спря да плаче, но продължи да маха с ръце и крака. Беше благословена със син, който нощем я оставяше да спи спокойно. Но щом утрото настъпеше, той ставаше нетърпелив и правеше всичко възможно майка му да узнае, че се е събудил.
Тя го преобу, после седна в люлеещия се стол, за да задоволи глада му. Докато бебето сучеше, Кристина отново се сети как го бе нарекъл Филип. Нашият син. Звучеше толкова естествено.
Тя върна малкия Филип в люлката и я премести до прозореца, през който струеше ярка слънчева светлина. Даде му няколко играчки, за да се забавлява, докато дойде време да бъде изкъпан, и се върна в собствената си стая, за да се приготви за срещата си с Томи.
Малкият часовник върху камината показваше едва седем и десет, но Кристина не се съмняваше, че Томи всеки миг ще се появи долу. Тя избра тъмновиолетова сатенена рокля с дълбоко деколте и тесни ръкави. Едва ли бе подходяща за ранна утрин, но Кристина се надяваше, че така ще отвлече вниманието на Томи и ще го накара да забрави гнева си.
Тя прибра къдриците си с фибите, украсени с рубини, и си сложи малките рубинени обици. Но рубинената огърлица остави, за да не скрие онова, което Томи трябваше да види. Накрая се погледна за последен път в голямото огледало и остана доволна от външния си вид.
Когато слезе долу, тя с облекчение установи, че Томи още не е пристигнал. Поне закуската си щеше да изяде на спокойствие. Полупразните чинии на масата в трапезарията й подсказаха, че Джон и Филип вече са се нахранили и вероятно са излезли от къщата.
След като приключи със закуската, Кристина отиде да си налее още една чаша чай, и когато се върна, Томи вече стоеше на прага. Беше облечен в красив костюм за езда от чортова кожа, а в дясната си ръка държеше камшик. Както се бе надявала, кафявите му очи бяха привлечени веднага от дълбокото деколте, едва прикриващо едрите й, заоблени гърди. Тя се усмихна топло.
— Не те чух да влизаш, Томи, но няма значение. Ела да ми правиш компания на чаша чай.
Томи най-накрая вдигна поглед, за да срещне очите й и попита като замаян:
— Какво?
— Казах да дойдеш да пийнеш чаша чай.
— Да. — Той приближи до нея, жадно загледан в гърдите й. — Кристина, как можеш да носиш такава рокля преди обяд? Тя е…
— Не ти ли харесва роклята ми, Томи? — Кристина му се усмихна подкупващо. — Нося я само заради теб.
Томи се разтопи. Пристъпи към нея и я прегърна. Устните му потърсиха нейните, но тя не изпита вълнение. Не усети огньовете, които се разпалваха у нея всеки път, когато я целуваше Филип.
— Роклята е красива, Криси. — Той я отдалечи от себе си, без да я пуска, и я огледа изучаващо от глава до пети. — След като Какстън вече не е тук, нямам нищо против да се обличаш така.
— Томи…
— Божичко, Криси, не знаеш какво преживях, откакто се появи този мъж. Беше ад! Не можех да спя, не можех да ям, не можех да правя нищо, абсолютно нищичко. Непрекъснато мислех за това, че ти е бил любовник.
— Томи…
— Но сега всичко ще бъде наред. Кажи ми, Джон още снощи ли го изрита, или си е тръгнал тази сутрин?
Кристина въздъхна отегчено.
— Филип остава тук, Томи.
Той се сепна, сякаш го бяха ударили през лицето, но тя бързо продължи:
— Джон ми повярва, когато му казах, че снощи нищо не се е случило. Всичко беше съвсем невинно, Томи. Наистина не се случи нищо. Филип Какстън вече не ме желае. Ти видя как се отнася с Естел. Няма причина да се разстройваш.
— Нямало причина! — избухна Томи. — Той беше в стаята ти, а ти беше… беше съблечена. Това ли наричаш нищо? Не го искам повече тук, Кристина. Няма да го позволя!
— Томи, престани! Филип има право да остане. Синът му е тук.
— Ще поговоря с Джон за това! Този мъж няма право да живее в една къща с теб!
— Тази къща е колкото на Джон, толкова и моя! — изкрещя Кристина. — И аз казвам, че Филип може да остане.
— По дяволите! — Той плесна с камшика по масата.
— Томи — каза тя, — Филип е тук само заради сина си, не заради мен. Не можеш ли да го разбереш?
— Тогава защо, за бога, не му дадеш този негов син?
— Не говориш сериозно — засмя се Кристина.
— Ако единственото, което Какстън иска, е бебето, дай му го. Аз без друго не желая това дете — каза горчиво Томи. — Ще имаме свои синове, Кристина, веднага щом се оженим. Мои синове.