Кристина го погледна право в очите и каза много бавно:
— Благодарна съм ти, че ми изясни чувствата си към малкия Филип, преди да сме се оженили. Сега няма да има никаква сватба. Ако не искаш сина ми, за мен е невъзможно да се омъжа за теб, Томи.
— Кристина!
— Не разбираш какво изпитвам към детето си, нали? То е част от мен, Томи, и аз го обичам с цялото си сърце. Нищо на този свят не може да ме накара да се откажа от него.
— Ти никога не си имала намерение да се омъжиш за мен, нали? — извика Томи с изкривено лице. Студени тръпки преминаха по гръбнака на Кристина. — Обичала си този мъж през цялото време! Но няма да го имаш, Кристина. Помни ми думата! Филип Какстън ще прокълне деня, в който стъпи в тази къща. А също и ти?
— Томи! — извика тя. Но той изскочи от къщата, като затръшна входната врата след себе си.
Кристина се разтрепери неудържимо. Какво щеше да прави? Какво щеше да стори Томи? Трябваше да открие Филип и да го предупреди, но нямаше представа къде е той.
Тя се втурна нагоре по стълбите, като прескачаше по две стъпала наведнъж. Отиде право в стаята на Филип и затвори вратата. Щеше да го почака тук. О, Филип, моля те, побързай! Томи изглеждаше като полудял!
Изминаха двадесет минути, откакто Кристина крачеше нервно из стаята на Филип. Изглеждаха и като часове. Повтаряше си думите на Томи и се питаше какво ли биха могли да означават. Най-сетне в коридора се чуха стъпки. Господи, дано да е Филип!
Когато вратата се отвори, тя едва не припадна от облекчение.
— Какво, по дяволите, правиш тук? Опитваш се да си върнеш за снощи? — попита студено Филип, като влезе в стаята и свали тежкия си жакет за езда.
Кристина се огорчи от грубостта му, но си припомни защо е тук.
— Филип, дойдох тук, за да те предупредя. Томи отправи заплаха към теб и се държа толкова странно, че аз…
— Не ставай смешна, Кристина! — прекъсна я той. — Снощи ме помоли да напусна стаята ти, сега аз те моля да напуснеш моята. Брат ти заяви съвсем ясно, че не иска повече да ни вижда двамата насаме.
— Това ли ти каза?
— Не точно, но това имаше предвид — отговори Филип.
— Но, Филип, Томи каза, че ще те накара да съжаляваш, че изобщо си дошъл тук. Той…
— Наистина ли си въобразяваш, че ми пука какво казва Хънтингтън? Уверявам ви, мадам, че мога да се грижа за себе си. — Той й обърна гръб, пренебрегвайки обърканото й изражение. — Ако младият ти любовник се опита да направи някоя глупост, обещавам, че ще се постарая да не го наранявам. Сега бъди така любезна да излезеш от стаята ми!
Кристина сграбчи Филип за ръката и го завъртя с лице към себе си. Потъмнелите и сини очи се сблъскаха със сърдития му зелен поглед.
— Мисля, че смята да те убие! Не можеш ли да проумееш това с дебелата си глава, мътните да те вземат!
— Правилно, Кристина, точно това смятам да направя — каза Томи. Кристина усети как мускулите на ръката на Филип се стегнаха. Внезапно й призля. Олюлявайки се, тя се обърна бавно към вратата. Томи стоеше на прага и държеше в ръце два пистолета, насочени право към Филип.
— Знаех си, че ще ви намеря заедно. Е, предупреждението ти малко закъсня, Кристина. Сега нищо не може да спаси любовника ти. — Той се засмя.
Въпреки усещането, че всеки миг ще припадне, тя се насили да заговори.
— Томи, не можеш да го направиш! Това е… това е убийство! Погубваш собствения си живот.
— Смяташ ли, че вече давам пукната пара за живота си? Не ме интересува какво ще стане с мен, стига той да умре. А той ще умре, Кристина, точно пред очите ти. Мислиш ли, че не знам, че спеше с него през цялото време, докато бяхме сгодени? Мислиш ли, че съм чак такъв глупак?
— Това не е вярно, Томи! — извика Кристина и застана пред Филип, но той я избута грубо встрани и тя падна върху леглото.
— Не се пречкай, Кристина. Това е въпрос, който засяга Хънтингтън и мен — каза сурово Филип.
— Много вълнуващо — засмя се Томи. — Но аз не възнамерявам да застрелям Кристина.
— Томи, чуй ме! — замоли го Кристина. Трябваше да го спре! Тя се надигна от леглото. Дишаше тежко. — Ще замина с теб, Томи. Ще се омъжа за теб още днес. Само те моля, умолявам те, свали пистолетите.
— Лъжеш. Винаги си ме лъгала!
— Не лъжа, Томи! Това е лудост! Нямаш причина да ревнуваш от Филип. Не го обичам, Томи. Той не ме иска и аз не го искам. Как бих могла да го искам след всичко, което ми стори? Моля те, трябва да се вслушаш в гласа на разума! Ще замина с теб още днес и никога повече няма да споменаваме за това. Томи, моля те!
— Достатъчно, Кристина! Отново ме правиш на глупак, но този път няма да се хвана. Винаги си искала него, така че не се опитвай да ме убеждаваш в обратното! — разярено извика Томи. Мускулите на лицето му играеха. — През цялото време, докато бяхме сгодени, ти не ми позволи дори да те докосна, но на него позволяваше всичко, нали? Е, това няма да го бъде повече! Няма да имаш нито него, нито сина му. — Кристина изпищя ужасено, но той само се засмя отново, без да откъсва поглед от неподвижния Филип. — Нима си мислиш, че бих оставил живо детето, което цял живот ще ти напомня за него? Не, Кристина, ще умрат и двамата! Имам два куршума — по един за всекиго от тях.