— За каква огън жена съм се оженил! — ухили се Филип. — Защо не ме предупреди, че ще бъдеш ревнива съпруга със силно развито чувство за собственост?
— Съжаляваш ли, че се ожени за мен? — попита тя.
— Знаеш отговора. Сега ми кажи какво те задържа толкова дълго долу? Не се опитваш да избягаш от съпружеските си задължения, нали, сладка моя?
— Това никога няма да направя. Просто се спрях за няколко минути да видя малкия Филип. Пак се опитва да ходи без да се държи за нищо. Толкова е сладък. Освен това Ема ми предаде писмо от Карин.
— И предполагам, че сега искаш да го прочетеш. Хайде, давай — каза той.
Кристина се усмихна и бързо отвори писмото. След като чете мълчаливо няколко минути, тя започна да се смее.
— Е, време беше.
— За какво? — попита Филип.
— Карин е бременна. Джон сигурно е безумно щастлив, да не говорим за Джонси. Тя толкова се разстрои, когато заминахме и отведохме нейното бебе, както тя наричаше малкия Филип. Ще се радва да има друго дете в къщата.
— Това е чудесна новина и аз много се радвам за тях. Но е време да увеличим и нашето собствено малко семейство — усмихна се дяволито той. — И можем да започнем да работим по въпроса още сега.
Вдигна я от канапето и я понесе към балдахиновото легло, още разбъркано от нощния сън. Преди да я положи върху него, целуна нежно шията, после рамото й. Устните му бяха меки и топли.
Премрежените му зелени очи блестяха от нетърпение. Той съблече кадифения си халат и помогна на Кристина да си свали роклята. Сетне я взе в обятията си и отново я целуна страстно. Тялото й потръпна от удоволствие.
Внезапно Филип се повдигна на лакът и й се усмихна.
— Много ми харесва идеята да имам голямо семейство — каза той. — Нямаш нищо против да родиш второ дете толкова скоро, нали?
— Трябваше да ми зададеш този въпрос преди месец. Сега вече нямам думата. След осем месеца семейството ни така или иначе ще се увеличи — усмихна се Кристина.
Лицето му грейна от радост.
— Но защо не ми каза по-рано?
— Изчаквах подходящия момент. Надявам се този път да бъде момиче.
— Не. Първо ще имаме три момчета и чак тогава момичето, което искаш.
— Но защо?
— Защото ако дъщеря ни прилича поне малко на теб, сладка моя, тя ще се нуждае от много сериозна закрила.
— Добре, няма смисъл да спорим — това така или иначе не зависи от нас. Трябва просто да почакаме и ще видим дали ще е момче или момиче.
— Предполагам, че затова ядеш толкова много напоследък — каза той. — Този път ще бъда до теб и ще видя как разцъфтяваш от майчинството.
Кристина леко се намръщи, като си спомни колко беше наедряла с Филип младши. Но Филип се засмя.
— В теб ще расте нашето дете. И в моите очи ти ще бъдеш по-красива, отколкото си сега — ако това въобще е възможно. Обичам те, Тина.
Тогава той я целуна пламенно. Телата им се сляха, погълнати от жаркия огън на страстта и Кристина осъзна, че ще бъде така и занапред, завинаги. Знаеше, че любовта й към Филип никога няма да умре.