Ловците слязоха в долината и завиха надясно, към коритото на тайнствения поток. Тук по бреговете му растеше трева — сега вече суха, — а малко по-настрана, по голите места, светеха на слънцето избили от земята солени петна. Отдалече приличаха на роса, която немощното зимно слънце не е могло да изсуши.
След нощната паша муфлоните и козите слизат от планината в долината при солончаците. Ето ги и тях!
Няколко животни, навели ниско глави, лижеха солта съсредоточено и жадно. Набитото око на ловеца различи бързо водача на стадото.
— Ей, Арам! Я си вземи бинокъла — каза дядо Асадур. — Не е ли оня козелът?
— Той, същият, с шапката! — завика развълнувано Авдал, който имаше поразително остро зрение.
— Да, да — потвърди Арам, сложил бинокъла пред очите си. — Хайде да помислим какво да правим сега.
Наистина, до такова предпазливо и чувствително животно човек не може да се приближи на открито място.
Дядо Асадур изви глава на една страна, после на друга и като разбра откъде духа вятърът, изложи плана си:
— Ако ги подплашим, те ще побягнат нагоре, към скалите, в убежищата си. Аз и Арам ще им преградим пътя — ще легнем под ей онзи храст и ще чакаме. А вие ги заобиколете и ги подгонете. Ясно ли е?
Прикривайки се в крайбрежните тръстики, ловците стигнаха до река Аракс и по бреговете и се изкачиха нагоре. Избиколиха козите в гръб и излязоха на солончаците.
Щом усетиха хората, козите тозчас се струпаха около водача. Мускулите им се изопнаха и само след миг стадото се понесе с гигантски скокове към планината.
Вятърът духаше от козите към храста, където се криеха ловците, и затова не донасяше до животните миризмата на хора — най-опасната от познатите им миризми…
Тя ги беше изплашила там, долу, на солончаците, а отпред те не я усещаха и затова се оглеждаха плахо назад, към опасните места, които бяха напуснали.
Но ето че те съвсем се приближиха до ловците. Вече ясно се виждаше черната ивица, която опасваше сивото тяло на водача. Гърдите му бяха пъстри, на корема имаше белезникаво петно, а огромните рога се клатеха като две големи карабини…
След водача с леки скокове тичаха козите, тънконоги, с остри малки рогца на главите, с грациозно тяло и изящно извити шии.
Когато водачът се спираше и гледаше назад, спираха се и те и като по заповед също се озъртаха. Всяка майка прикриваше с гърди рожбата си.
— Стреляй, ти имаш зорки очи — прошепна старецът.
— Не, вълнувам се, няма да улуча… Стреляй ти. Дядо Асадур се напрегна, превърна се цял в зрение и слух, забрави всичко наоколо. Така е винаги преди изстрел.
Когато вдигна пушката, на предателския храст едва забележимо мръдна листо. Това беше достатъчно да накара козите да се спрат и да погледнат тревожно напред. Но преди още да са усетили опасността, зад храста се гръмна, светна пламък, изви се струйка дим…
Водачът направи скок и падна тежко на земята…
Козите се юрнаха обезумели към планината.
Не на себе си от вълнение, Арам се приближи до агонизиращия козел, наведе се, едва измъкна кожената ушанка и примря. Това беше шапката на сина му Ашот…
ТРЕТА ГЛАВА
Ударът беше толкова неочакван и тежък, че няколко минути децата не можаха да дойдат на себе си. Стояха като вцепенени на прага на пещерата и никой дума не продумваше. А когато най-после се опомниха, първото нещо, което направиха, беше да изтичат в пещерата, да затворят вратата и да я подпрат с тежко дърво.
Вършеха всичко като под команда, дружно, а после със затаен дъх се заслушаха. Гагик дори закри устата си с ръка, за да заглуши кашлицата, която го мъчеше.
След като се поуспокоиха, децата заобиколиха още неугасналия огън и до някое време стояха нащрек, напрегнали слух.
— Да излезем на разузнаване, а? — попита най-после шепнешком Ашот и погледна Към Хасо на кого другиго можеше да разчита в такъв страшен час?
— Да отидем. Да потърсим следи — съгласи се Хасо.
Те отвориха предпазливо вратата, огледаха от прага целия видим оттам свят — скалистата стена срещу пещерата и храстите под нея, — след това се престрашиха и излязоха.
С високо вдигнати копия момчетата направиха няколко крачки напред и се огледаха. Цялото мъжко население на пещерата, въоръжено също с копия, ги следваше. Децата имаха изплашен вид и вървяха след Ашот и Хасо не за да сразят врага, а защото се страхуваха да останат в пещерата. Ограбеното жилище вече беше опасно място.
Ашот изгледа другарите си така строго, че Шушик и Саркис се върнаха при огъня. Гагик остана. Той вдигна високо брадвата и мина отпред.