Ашот натъпка кожата на барса с трева и сложи това плашило в един ъгъл на пещерата. Чернушка пръхтеше диво, бягаше от него и така грижливо пазеше с тялото си своята рожба, сякаш бездушното плашило можеше изведнъж да оживее и да разкъса агънцето.
Шушик постла на пода широкото палто на Ашот, изсипа върху него пшенични зърна и започна да ги чисти. Щеше да вари каша. Гагик наблюдаваше с интерес какво върши момичето.
Пилаф с месо ли ще правиш, Шушик? — с необичайна за него скромност попита той.
„Пилаф, та пилаф“!… Все това ти е в ума — какво да си похапнеш! — И като вдигна глава, то каза с упрек:
— Вие само за храната се тревожите. А чистотата? Съвсем подивяхме. Гагик и Саркис дори не се мият.
И наистина сега, когато бяха сити, животът предявяваше към тях нови изисквания. Още преди десет дни Шушик искаше да повдигне този въпрос, но се побоя да не и се подиграят момчетата. А сега думите и постигнаха целта си.
— А как да се мием без сапун? — попита Ашот,
— Аз намерих сапун.
— В Барсовата клисура — сапун?…
— Да, нещо, което може да замени сапуна.
— Да не би „сапунче“? Но сега го няма, може да се намери само през пролетта.
Шушик знаеше, че сапунчето е трева с дребни синкави цветчета. Пени се във вода и измива добре мръсотията.
— Не, не е. А какво е — то си е моя работа… Ей сега ще отида да донеса и ще разберете.
Шушик се спря малко по-долу от Глинените кариери и се позабави доста, докато изкопа нещо от земята.
Върна се в пещерата с буца сива твърда материя в ръцете.
— Какво е това?
— Естествен сапун, хума… В нея има растителни мазнини. През войната мама переше с такъв сапун. Ако му прибавим още малко мазнина, ще стане съвсем хубав… Хайде да си направим сапун!… Ще нарежем тлъстина и ще я стопим… Гагик, какво ще кажеш, а?…
Гагик не беше много-много от чистниците и без особено желание взе участие в сапуненото производство, още повече че за това беше нужна и от ценната меча тлъстина…
Работата все пак започна. Децата объркаха разтопената мазнина с хумата, измесиха я хубаво, рзделиха я на парчета и им придадоха форма на сапун. Тогава Шушик каза:
— А сега всеки да вземе по едно парче и да се мие, а аз ще ви поливам… Ах, мърльовци такива, само за яденето мислите!…
Хумата и горещата вода действително измиваха прекрасно мръсотията от лицето и ръцете. Шушик с помощта на Гагик си уми дори и главата и след това изведнъж се освежи, развесели се.
— Стоплете още вода и си измийте краката — разпореди се тя и никой не й възрази: всички разбираха, че в тази област тя е господарка. Обявявам днешния ден за ден на чистотата. Ще напълним всички съдове с вода, ще я стоплим и аз ще изпера долните дрехи — моите и вашите.
— Ехе, то е трудна работа!
— Няма нищо трудно… Хайде да отиваме за вода. Да отиваме. Но защо ти ще переш? Ние и сами можем да си изперем дрехите — каза Ашот.
На Гагик съвсем не се хареса подобна деликатност.
— Ех, не даваш възможност на човека да послужи на колектива! — каза с досада той.
— Представете си само, колко хубаво ще бъде: ще си имаме чисти дрехи, а това е много важно, много. Как се живее в мръсотия… — продължаваше Шушик.
Тя така се вдъхнови от своята малка победа, че предложи дори да направят баня.
— То е съвсем просто! Трябва само да запушим цепнатините на вратата, да нажежим камъни и да ги полеем с вода. Ще се вдигне такава пара, че пещерата ще се превърне в истинска баня. Вода гореща има — къпи се, колкото искаш!
Гагик зина да възрази, но Ашот не го остави да каже и дума:
— Шушик има право. Днес денят е топъл, истински ден за баня. Ще се къпем… Шушик, ти събери камъни около пещерата. Хасо ще нареже клонки и ще направи за всекиго метличка — ще се мием по руски обичай. А ние с Гагик ще отидем за вода.
— Възложи и на мене нещо… — каза Саркис.
— Тогава ти ще правиш метличките, а пък Хасо нека събира камъни заедно с Шушик.
Приготовленията за банята не отнеха много време. След около два часа водата беше стоплена, камъните нажежени, а от силния огън в пещерата беше станало съвсем топло.
— Хайде вие се събличайте, а пък аз ще изтичам да донеса още малко хума — каза Гагик и избяга навън.
Шушик пасеше Чернушка на огряната от слънцето поляна, а агънцето държеше на ръце. Тя щеше да се къпе втора смяна. Но мина много време, а момчетата все не излизаха. „Изглежда, че нещо е станало в пещерата“ — започна да се тревожи момичето.