А ето какво беше станало.
Момчетата отдавна се бяха почти изкъпали и чакаха само Гагик. но той все не идваше. Ашот реши да отиде да го потърси. Намери го задрямал зад един камък във върбалака.
— Не те е срам! Защо се забави?
— Не мога — отвърна кратко Гагик.
— Какво не можеш? Болен ли си, а?
— Не мога… не мога… — повтаряше само Гагик. — У дома ще се мия…
Ашот не знаеше, да се смее ли, или да се сърди, но по навик започна да убеждава Гагик:
— А говореше за недостатъците на Саркис, че било трудно да го оправим! Я погледни себе си! Избяга! И от какво избяга? От къпане!…
— Ще се променя, братко… Както искаш, така ще се променя. Само за баня не ми говори, не мога в такъв студ да се събличам.
— „Не мога, та не мога“… Само това си знаеш — разсърди се Ашот. — А защо не помислиш за колектива! Редът в общежитието не бива да се нарушава!…
— Пак лекция!… Ах, Ашот джан, твоите речи са най-голямото ми удоволствие!… Без тях не мога!
И Гагик, също като осъден на смърт, едва се повлече, а Ашот, от страх да не би другарят му отново да избяга, го придружи чак до пещерата.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
В борбата си за съществувание децата направиха случайно редица важни открития, които щяха да донесат голяма полза на страната. А на тях и през ум не им минаваше дори. че опитът от пребиваването им в пещерата може да наведе на много мисли не само хората от тяхното село, но и от цялата страна.
Ашот сам си правеше някои изводи от своите наблюдения и ги смяташе толкова важни, че чакаше подходящ момент, за да посвети другарите си в тях.
И този момент настъпи.
Освежени и развеселени от банята, децата бяха насядали край огъня. Настрана от другите, Шушик обясняваше търпеливо нещо на Хасо — вероятно граматични правила.
— Трябва да обсъдим някои нови събития, станали през последните дни — обяви официално Ашот. — Най-напред — Чернушка.
— Че какво има тук да се обсъжда? Чернушка е овца. Оягнила се и дойде тук заради агънцето си — прозина се Гагик. — Я по-добре да помислим как да запазим мечото месо, та да не се развали до пролетта.
— Няма да се развали, не бой се. Нека си стои там в студения ъгъл и ще изтрае. Ами ти я кажи защо Чернушка се оягни точно сега?
— Е, не е ли все едно?
— Не, не е все едно. Ако Хасо не беше отишъл навреме, мокрото агънце щеше да замръзне в студената пещера — родило се е не когато трябва.
Хасо кимна утвърдително глава.
— Да — каза той, — десет години вече нашата ферма изпраща животните в Муган43. Там няма зима. През декември навсякъде е зелено като през март или април. Хората живеят в шатри… Затова ние пущаме овните в стадата не през октомври, а по средата на лятото. Това го правим, за да се агнят овцете през декември. Те така са навикнали. Горката Чернушка, забравила е, че тук не е Муган, а Барсовата клисура, където агне, родено през зимата, не може да живее.
— Вярно! Разбрахте ли сега какво значи да си овчар? — въодушеви се Ашот. — А как е оживяло второто агне на Чернушка? — попита той.
— То е родено през пролетта… Аз още отдалеко разбрах, че няма повече от осем месеца. Ако помислите, и вие ще се досетите защо се е родило през пролетта, а не през декември.
Въпросът затрудни дори Ашот. Защо наистина?
— Ти знаеш, Ашот — каза кротко Хасо. — Не може овчицата да се е родила през декември, защо го миналото лято баща й е бил само на шест месеца. Нали?…
— То се знае! — съгласи се Гагик, макар че всъщност нищо не разбра от „овчарската аритметика“ на Хасо.
— И ето на, агнетата на Чернушка ще допринесат голяма полза на нашата ферма. Това — Ашот показа новороденото — е вече нова порода овце. Те не ще загиват зиме от студа, а ще си търсят храна под снега…
Хасо така се зарадва, както могат да се радват само простодушните хора.
— Вярно! — възкликна той. — Нова порода! Баща ми ще полудее просто от радост!…
— Да се радва — може — каза дълбокомислено Гагик, — но да полудява — не бива… Не е ли време да обядваме, Ашот? Нали месото…
— Почакай, Гагик, ние едва сега започваме…
Оставиш ли Ашот, до сутринта ще ти говори за животните, за природата… Разговорът за „студоустойчивото“ агне го наведе на нова мисъл.
— А можете ли да кажете какви щети е нанесъл на колхоза сегашният ранен сняг? — попита неочаквано той.
— Част от памука е останала под снега…
— Не, Шушик, памукът може да се обере и напролет, макар че качеството му няма да е същото. Но лозите не можахме да заринем — те останаха така на студа и ще замръзнат. Хайде да отидем на лозето, докато е още светло, и там всичко ще си изясним…