Събрани под навеса на скалата, момчетата размишляваха какво оръжие да изобретят, как да се сдобият, поне с един ластик. А Шушик береше наблизо шипки.
Тя не участвуваше в разговора. Неочаквано момичето се приближи до Ашот и му подаде жартиерите си.
— Ето ви ластик — рече то, — Аз мога и без тях.
— Слаби са — усъмни се Ашот. — Такъв ластик може да убие само някаква дребна птичка.
Саркис поиска ножа от Хасо, отряза подходящо клонче и направи от него чатал. Оставаше само да се сложи ластикът. Но протегнатата към Ашот ръка с чатала увисна във въздуха — все едно, че той не я видя. Сам направи две чаталчета и им сложи ластик.
— Слаби — каза отново той, след като изпробва новото оръжие. — Знаете ли какво, деца? Я по-добре да си направим лъкове. Със стрела може и орел да се убие.
Предложението беше прието. То особено допадна на Хасо. Той неведнъж си беше правил лъкове на пасището и пускаше по козите стрели с тъпи върхове. Игриви и непослушни, те току гледаха да се покачат някъде пo-високо, размиряваха и повличаха след себе си и овцете. А стрелите на Хасо въвеждаха ред в стадото.
И Хасо пръв пожела да отиде и потърси подходящо дърво за лък.
Клоните на младите храсти, които растат по скалите, обикновено са много яки. Толкова яки, че ако ги удариш с брадва, звънят като стомана. Южното слънце ги прави такива.
Хасо отряза няколко дълги тънки клона от диво унаби и ги донесе на Ашот:
— Става ли?… Тогава направи лъкове. Ето ти ножа.
Скоро лъковете бяха готови. Но от какво да направят тетивата? За нея трябва здрава, жилава връв.
Ашот се замисли, а в това време Хасо, седнал настрана, събу мълчаливо мокрите си цървули. Той извади от тях парчета волска кожа, които беше турил отдавна вместо стелки — може би ги бе скътал „за черни дни“ (както обичаше да прави) или подложил, за да не го убиват камъните, когато ходи.
От тази кожа Хасо започна да изрязва тънки ремъчки и то така, както се бели кожата на ябълка: без да вдига ножа до самата „опашчица“.
Близо до него върху меките топли съчки седеше Шушик. Сините и очи следяха с любопитство работата на овчарчето и сякаш казваха: „Аха!… Той все ще измисли нещо, все някак ще помогне!“ А момчето се смущаваше oт това внимание — ръцете му сякаш се схващаха под погледа й.
След като наряза две тънки дълги ремъчки, подобни на спирали, Хасо се зае да ги опъва, да ги усуква на шнур и да ги навива на гегата си. Необработената кожа, еластична и здрава, беше лесно податлива на тези операции.
Когато шнуровете бяха готови, момчето ги подаде на Ашот и каза скромно:
— Вземи. Ти си по-силен от мене, изпъни ги.
Ашот, разбира се, прие като нещо редно забележката за силата му. Той взе един от клоните, приготвени за лък, напрегна се и го изви о коляното си. От усилието жилите на врата му се издуха.
— Завързвай — каза той разпъхтян.
Хасо взе шнура и го завърза здраво в краищата на лъка. Тетивата обаче не издържа напрежението на дървото и се скъса със звън.
Децата се разколебаха.
— Трябва да се усуче двоен шнур — предложи Шушик и сама се зае с тази работа.
Шнурът, който тя усука от две ремъчки, излезе толкова здрав, че, както каза Хасо, и „бивол не би го скъсал“.
Най-после лъкът беше готов. Ашот дръпна тетивата и щом я отпусна, с радост видя, че тя трепери като струна на саз15.
След първия направиха и втори лък. Всички бяха много доволни, а особено Шушик — нали и тя допринасяше в направата на необходимото им оръжие.
— Да, с такъв лък и мечка можеш да убиеш — заключи Гагик.
Сега трябваше да се направят стрелите. Впрочем това съвсем не беше трудно. Издялаха ги от яки сухи клони и те станаха много сполучливи.
— Добре би било да прикрепим па крайчетата им остри парченца кремък — насърчена от първия успех, предложи Шушик. — Ще стане като при първобитните хора — помните ли? Това е описано в учебника по история. И знаете ли какво? — добави тя, — Нека възложим на Саркис да намери такива кремъчета. Той разбира от тази работа…
Шушик много искаше да помири момчетата със Саркис. Този бойкот я гнетеше. Но Ашот, като погледна Саркис, който бе застанал обидено настрана от другарите си, възрази рязко:
— Не, още не е време. Нали решихме да не му обръщаме внимание. Само това може да му подействува… Гагик, намери ти няколко кремъка.
— Черни, само черни, бели не трябват — добави Хасо.
Той знаеше добре, че с бели и жълти кремъци може да се получи огън, но за стрели не стават — нямат остри краища.