„Сигурно такава котка е била и тая“ — реши Ашот и се поуспокои: не е чак толкова страшно…
— Добре, най-напред нека освободим Саркис, а с твоя звяр призрак ще се заемем после — каза той. — Я, червенушки!… Чакай, аз ще стрелям!… Иди бързо нататък.
Ала Ашот изпрати напразно доста стрели, докато убие първата птичка. Пък и тоя разбойник Бойнах я грабна и изчезна в Дъбравата, където Хасо в това време дебнеше на едно дърво катеричка и мислеше как да я улови.
— Дай тук, мръсно псе! — крещеше Ашот и тичаше след кучето.
Всеки ловец изгаря от нетърпение да види веднага убития от него дивеч — да го разгледа добре, да го окачи отстрани на ремъка и да удовлетвори по този начин ловджийската си страст… Но откъде да знае това Бойнах?… Той слушаше само вътрешния си глас: „Щом ти е паднал дивеч — носи го на господаря си!“
Кучето разгневи Ашот. Той започна да хвърля по него камъни, настигна го и го ритна с крак.
Овчарчето видя това. Кръв нахлу в главата му, на мургавото му лице ярко пламнаха очите. По-добре Ашот него да беше ударил така безжалостно, отколкото това безпомощно, изгладняло псе!…
— Вземи — каза студено момчето, подаде му птичката и извърна глава.
Катеричката беше на едно високо клонче и гледаше надолу — малките и очички святкаха.
Хасо изопна тетивата с такава сила, че лъкът се изви почти на обръч, стрелата се откъсна и се понесе нагоре като куршум… Катеричката полетя надолу, удряйки се о клоните. Но как ще я остави Бойнах да падне на земята?… Подскочи и — хоп! — хвана животинчето във въздуха.
— Дай! — грубо я поиска Ашот.
Но Бойнах се отдръпна назад заръмжа и даде катеричката на Хасо.
Ашот все повече се ядосваше. Хасо му се подчинява, а това келяво псе му се перчи, не иска да се покорява!
— Ще го заставя да дава на мене убития дивеч! — заяви рязко той.
— Опитай се — спокойно, но с лека усмивка каза
— Кажи му да тръгне с мене и да търси дивеч за мене. А ако не може, аз зная как да го науча!
— Може… — намръщено отвърна овчарчето. — Може малко. Баща ми го учи. — И като се обърна към кучето, нареди му кротко: — Бойнах — след него!…
Бойнах разбра и неохотно тръгна след Ашот. В очите на кучето ясно се четеше още незабравената обида Когато минаваше край скалите, Ашот заповяда:
— Бойнах, търси!…
Кучето лениво и дълго претърсва пукнатините и храстите. изведнъж се спря до един камък, който приличаше на легнал бик.
Ашот се приближи предпазливо с пръст върху обтегнатата тетива на лъка.
Бойнах беше вдигнал предната си дясна лапа и стоеше така. Той не беше ловджийско куче, но когато слухтеше, винаги замръзваше в тази напрегната поза — както правят лисиците. Сякаш се беше вкаменил. Напрегнатото внимание на кучето говореше, че под камъка се крие някакъв дивеч. То не го вижда, но подушва миризмата му…
„Заекът спи… Другарят на онзи заек… Ей, че ще е хубаво, ако го хванем или убием!“ — мярна се в главата на Ашот радостната мисъл.
И съвсем неочаквано пред погледа му изплува бялото личице на Шушик, обкръжено от свилени златни коси. Как гальовно гледат небесносините и очи, когато вижда добрите постъпки на другарите си, тяхната сърдечност!…
Ашот се приближи предпазливо и със затаен дъх насочи стрелата. Нищо! Наведе се и погледна под камъка — празно. Само една муха, голяма черна муха, изхвръкна с бръмчене от някаква пукнатина… И щом тя изхвръкна, Бойнах тутакси отпусна лапа, изпълнил сякаш тежкото си задължение.
На Ашот дори се стори, че псето се усмихна злорадо.
— Заради тази муха ти ме доведе тука?… — ядоса се той и грабна камък.
Но Бойнах вече бягаше и весело скимтеше, сякаш се радваше, че така хитро се бе пошегувал с момчето.
Отзад някой се засмя сдържано. Ашот се обърна — Хасо.
„Виждаш ли, и кучето не търпи грубостта“ — говореше погледът му.
Навел смутено глава, Ашот тръгна нагоре към Дяволската пътека.
Гагик и Шушик бяха вече там. Те бяха донесли въжето и с нетърпение очакваха да дойдат ловците.
— Ето това се казва отличен лов!… — възкликна Гагик, посрещайки другарите си. — Кожата на катеричката ще подарим на Шушик — нека си я наметне на раменете и отиде в клуба на бал. Месото ще окачим в ъгъла на пещерата. До пролетта тъкмо ще ни стигне! А това… Каква е тази птица? Дива пуйка?