Саркис мълчеше, но, изглежда, и той не беше против такава една проверка на Ашот. Шушик седеше, потънала в размисъл. Но ето че нещо реши и каза на Гагик:
— Добре, дай и на мене такова листче и молива… На Ашот се стори, че в думите на момичето имаше закана и това го зарадва. Тя, разбира се, е непременно за него. На Саркис пък колко добрини е правил!… Би било черна неблагодарност да гласува против своя спасител! „И Хасо естествено е мой — бързо преценяваше изгледите си Ашот. — А щом е така, четири гласа от петте са осигурени! Нали и аз гласувам! И Гагик ще остане сам…“
И почувствувал отново силата си, Ашот каза предизвикателно:
— Хайде, какво се колебаете още? Смелост ли ви липсва? Гледай, Гагик! Аз не се страхувам! Направо пред очите ти зачерквам твоето име… На ти тебе тайно гласуване!…
— Не, братле! Нека сме страхливи, но гласуването ще бъде тайно. Хасо, гледай тука. Първото име ще можеш да прочетеш — то е твоето. Второто — на Саркис, третото…
— Също мога да прочета… Това е… — смутено избъбра овчарчето.
Гагик се засмя:
— То се знае, че можеш! Нали е името на Шушик.
— Буквата „ш“ започва с кукичка, като на моя кривак, затова не я забравям — побърза да се оправдае Хасо.
— Да, да… А на края е завита като опашката на Бойнах… Така ли?… Е, шегите настрана! Слушай: четвъртото име е на Ашот, петото — моето…
С единствения молив, който имаха на разположение, децата отметнаха имената в билетчетата, навиха ги на тръбички и ги пуснаха зад камъка.
Сега, Ашот, трябва да се избере преброителна комисия — каза Гагик. — Тъй като аз и ти сме заинтересовани страни, нека преброяват те…
— Добре — каза Шушик, — ще ги преброим аз и Саркис.
— А Хасо?
— Ами нали по арменски той може да прочете само своето и моето име, а вашите засега не различава едно от друго — засмя се Шушик.
Сега вече изборите я забавляваха и тя изгаряше от нетърпение да разбере кой колко гласа ще получи. Много интересно занимание измисли Гагик!
И Шушик изтича за билетчетата. Като се върна, седна до Саркис и заедно започнаха да преброяват гласовете.
— „Хасо“… — шепнеше тя. — Прегъвай пръсти, Саркис. Прегъна ли един? Пак „Хасо“, пак… Брей, три! — радостно учудено възкликна момичето.
Ашот и Гагик, седнали настрана, си даваха вид, че нещо са заети. А в действителност те се вслушваха напрегнато в шепота, който идваше от ъгъла. Като че ли там се решаваше въпрос на живот или смърт…
Най-после Шушик стана и с билетчетата в ръце дойде при другарите си. Имаше тържествен вид, лицето и сияеше от задоволство. В сините очи на момичето святкаха топли искрици, но същевременно в тях се бе затаила и лека насмешка.
„Избран съм!“ — уверено и гордо си помисли Ашот, но тутакси се присмя на себе си: „Как се радвам, сякаш можеше да бъде другояче!“ И той погледна високомерно другарите си. С нетърпение очакваше да стане свидетел на собствената си победа.
А Шушик сякаш нарочно протакаше — нали й бяха известни вече резултатите!
— Знаете ли какво излезе? — каза тя най-после, като се мъчеше да бъде спокойна. — Получи се нещо чудно…, Макар че може би не е чудно, а просто хубаво, както всъщност би трябвало да бъде… Сега наш ръководител е Хасо…
И Шушик погледна изпитателно другарите си: какво впечатление им направиха думите й?
Саркис мълчаливо се усмихваше. Той, изглежда, беше напълно удовлетворен. В черните очи на Гагик святкаха насмешливи пламъчета. Той тържествуваше. Хасо ахна и се изчерви до корена на косите си. За да скрие смущението си, той изви глава и започна да гали Бойнах. А Ашот?… Ашот просто се вкамени. Отначало дори не повярва на ушите си.
— Как! Да не би да сте сбъркали и при преброяването! — възкликна той.
— Не, вярно броихме Ето, гледай. Саркис има един глас „за“, четири „против“, Шушик пет „против“ и тя се засмя добродушно, — Гагик — два „за“, три „против“, Хасо — два „против“ — мисля, че единият е от него. А Ашот… един „за“ и четири „против“.
Явно, че не беше лесно на доброто момиче да произнесе „присъдата“, като знаеше какъв удар ще е тя за болезненото честолюбие на Ашот. И когато свърши, то въздъхна с такова облекчение, сякаш беше свалило тежък товар от плещите си.
Ашот беше потиснат. Ударът го порази със своята неочакваност. Виж ти! А той искрено се смяташе за най-добър водач на децата. Кой друг освен Гагик можеше да е против него?… Пък и Гагик дори — какъв противник е? След минута ще започне да се шегува, сякаш нищо не е било. Нали до преди малко разговаряше с него както по-рано кротко… Не, тук има някакво недоразумение…