Децата се усмихваха, а Гагик, погълнат от работата, продължаваше в същия шеговит тон:
— Когато платът бил готов — както сега моята кошница (Ашот, я дай глината, вече ще мажем), — дошъл главният жрец, погледнал и се прехласнал „За този плат ще дадат злато не сто, а двеста пъти повече, отколкото тежи — казал му Вачаган. — Само царица Анаид може да даде толкова. Никой друг няма да посмее да облече дреха от такъв скъп плат…“
А царица Анаид в това време седяла на трона си и нареждала — така както и нашите близки ни оплакват сега. „Защо все го няма и няма Вачаган?“ — казвала тя. „Къде се загуби Гагик?“ — казват у дома… Кучето на царя, Занги, тъжно скимтяло, а конят му нищо не ядял и от ден на ден слабеел. Гледала ги царицата и мъка свивала сърцето и.
В това време идва някакъв търговец и казва, че носи скъпоценна стока за царицата.
Отвеждат търговеца при нея. Отваря той торбата и изважда разкошния плат, изработен от Вачаган. Погледнала царицата и сърцето и едва не изскочило… Какво чудно има тук? Я занесете сега моята кошница в село — веднага всеки ще каже: това е работа на Гагик! Смешно ли ви е? Хасо, разрови огъня, ще поставим моето изделие в средата.
В силно пламтящия огън загоряха, запращяха пръчките на кошницата, но глината, с която беше измазана отвътре, започна да се изпича и втвърдява.
— Развълнувала се царицата — продължаваше Гагик, — разбрала, че платът е изработен от мъжа й. Изкусно били изтъкани красиви цветя — рози, лилии, теменужки… Вгледала се по-внимателно и се досетила: това не били обикновени цветя, а познатите й цветя-букви. Свързала тя буквите и ето какво прочела: „Скъпа моя Анаид, попаднах в истински ад. Той се намира в източната част на Перож, в крепостта извън градските стени, в подземието. Човекът, който ще ти донесе плата, е един от надзирателите в този ад. Ако не изпратиш бързо помощ, ще загина и аз, и стотици невинни хора. Твой Вачаган“
Прочела Анаид това необикновено писмо, възмутила се, но съумяла да прикрие чувствата си и казала на търговеца: „Ти наистина ми донесе безценен плат. Сега ще те възнаградя за него.“ И тя направила знак на своите придворни. Те разбрали, хванали търговеца и му вързали краката и ръцете.
Затръбили тръби, разтворили се градските порти и войската излязла. Най-отпред на вихрогонен кон яздела сама Анаид в златни доспехи.
Какво има още да се разказва? Дошла войската в град Перож. Хванали всички жреци и ги накарали да отворят вратите на подземието. Излязъл цар Вачаган — както и ние ще излезем скоро оттук, — а заедно с него и стотиците невинни хора… Разбрахте ли сега какво значи да имаш занаят? — завърши Гагик. — Но докато аз със златните си ръце не измайсторя глинени паници и гърнета и не сварим в тях чорба, нищо няма да разберете от моя занаят…
Приказката се хареса на всички. Тя повиши настроението им. Наистина ще дойде ден, когато и те ще излязат от своя ад.
А Гагик, въодушевен от историята на царския син, с особена гордост извади от огъня образеца на своето изкуство — глиненото гърне. Но като забеляза по него пукнатини, той се смути и засрамено измърмори:
— А, то се напукало… — И възторженото настроение на момчето изведнъж се изпари.
А и Ашот прибави с подигравателна усмивка:
Да, веднага личи кой е майсторът! Цялото село ще познае работата на всеизвестния Гагик.
Ти слагаш гърнето съвсем мокро в огъня — намеси се Саркис, като се понадигна в постелята си. — Разбира се, че ще се напука. Не си ли виждал как правят делвите в грънчарницата на колхоза? Изработят ги, оставят ги да поизсъхнат на слънце и тогава чак ги пекат.
Лесно е да се каже, но къде да намеря слънце посред нощ? Чаят сега трябва!… — И Гагик, замислен, се почеса по тила. — Добре, ще забавим темпото на производството — реши той, замаза пукнатините на гърнето и го постави край огъня. — Нека съхне бавничко. Потърпи, Шушик джан.
Ала мина доста време, докато гърнето позасъхне. Сега пукнатините бяха тънки като паяжина.
Гагик ги замаза отново, изсуши пак гърнето и го сложи в огъня. Изгледа победоносно другарите си, а погледът му сякаш казваше: „Е, как ви се струва, умее ли момчето да намери изход от положението?…“
И наистина изходът беше намерен!
— Сега, Хасо, твой ред е. Донеси сняг, за да го разтопим в гърнето, а аз през това време ще изтичам за лекарство за болните — чудотворно лекарство!