Децата внесоха Шушик в пещерата, сложиха я до огъня на мекия й „одър“ и я повериха на Саркис, а те се качиха на върха на Яребишкия хълм, там, където всяка сутрин птиците посрещаха изгрева на слънцето със сладкозвучен хор.
Всяко от децата държеше в ръце горяща главня, а Ашот — и копието.
Примките, които Ашот поставяше по високите тераски на хълма, бяха много просто, но същевременно много хитро направени. Момчето напъхваше в малка глинена бучка краищата на леката примка, усукана от три косъма на Шушик. През нощта студът щеше да стегне здраво тези косми в глината.
…Колко, колко пъти, когато се изкачваше е баща си по планината, Ашот беше виждал цели редици яребици с пръстенчета от косми по шиите, завързани като телета на колчета! И баща му все го подканяше: „По-бързо, Ашот, по-бързо, че слънцето ще напече глината и яребиците ще измъкнат примките и ще избягат.“ За яребиците тези глинени бучки са като котвата за кораба. Докато тя е на място, корабът никъде не мърда…
— Ама коя яребица според тебе ще дойде доброволно да си пъхне главата в примката? — попита Гагик. след като изслуша дългото обяснение на Ашот.
Ашот не отговори. Взе четири камъка и направи от тях нещо като квадратна къщичка. Пети камък сложи отгоре за покрив. Тясната дупка между два от камъните щеше да служи за врата. В къщичката Ашот постави глинена бучка, в която бяха пъхнати краищата на примката, а самата примка закрепи на отвора като рамка. Вътре в къщичката той насипа примамката. Ще устои ли пред нея гладната зимна яребица? Разбира се, че не. Щом усети миризма на храна, ще провре лекомислено глава в дупката и ще изкълве трохите… А когато поиска да измъкне главата си, примката ще и стегне гърлото…
Хасо и Гагик наблюдаваха как работи Ашот и правеха същите примки. Но какво щяха да сложат вътре?…
— Е, утре нашата Шушик ще яде яребишка супа!… — заяви радостно Ашот, като чистеше със сняг изцапаните си от глината ръце.
— Чакай, чакай… Най-напред кажи колко яребици трябва да се хванат, че и ние да можем да похапнем? — попита Гагик, намигайки на Хасо.
— Да вървим — каза Ашот. — Рибата още в морето, а ти лука пържиш… Нека уловим, после ще видим…
Децата се върнаха обнадеждени в пещерата. Гагик беше в особено весело настроение.
— Ще видиш на какво са способни русите ти плитчици — каза той засмяно на Шушик.
Вечерта беше посветена на копията. Сега, когато притежаваха новото оръжие, децата чувствуваха по-голяма сигурност, но Ашот все пак сметна за необходимо да постави дежурство като предишната нощ. До зори поддържаха огъня и пазеха входа.
Едва беше настъпило утрото — двадесет и първото утро от техния плен — а Гагик вече заподканя другарите си:
— Хайде да отиваме, да донесем нашите яребици! Какво чакате?…
Прегърнал косматата шия на Бойнах, Хасо проливаше тайно сълзи. Кучето нямаше вече сили да се помръдне. А Шушик имаше такъв ужасен вид, че овчарчето не можеше дори да я гледа…
Момчетата взеха главня от огъня и излязоха от пещерата. Докато се изкачваха по хълма, слънцето се издигна доста високо.
— Уловили са се! — радостно възкликна Гагик, като видя пръснатите около примките пера, но срещна мрачния поглед на Ашот и млъкна.
— Какво изпадна в телешки възторг? Не виждаш ли, че тук е идвала лисица? Отмъкнала е плячката ни.
Децата отпуснаха ръце. Това беше истински удар.
— Нищо, да тръгнем по следите и и да я хванем в нейното леговище — окуражи ги Гагик.
— Как ще я хванеш? — обади се подигравателно Ашот.
Сърцето му сякаш беше стегнато в клещи: дивечът просто от ръцете им се изплъзна!
— Ще пуснем дим. Ще се задуши.
— Добре, ще се задуши. А как ще я извадим после? Е, хайде и да не я извадим дори. Но трябва все пак да я удушим, за да не мъкне повече… Намерете следи.
Отново на децата се възвърна надеждата. Вярно, ако премахнат от пътя си тази крадла, яребиците ще останат за тях! Ех, ще преживеят някак още един ден — ще наберат плодове, ще потърсят птички. Но пък утре сутринта непременно ще оскубят яребици. Важното е, че е намерен прост и лесен начин да ги ловят.
И оживени, те тръгнаха да търсят новия си неприятел.
— Стойте! А яребиците не кълват ли и през деня? — хрумна на Гагик нова идея. — Хайде още сега да поставим примки, само че някъде другаде. Защо да чакаме до утре сутринта?… А за лисицата ще отидем след това.
Идеята се стори разумна на децата и те се заловиха да поставят примки на друга тераса. Но какво да смесят с тревата? Трохи вече нямаха!
— Не може ли семена от треви? — предложи Гагик.