Но както неволите спохождаха една след друга децата, сега пък и сполуката реши да ги навести.
На двадесет и седмия ден, на тръгване за пътеката, Ашот, Гагик и Хасо не можеха да оставят на слабите
Още Шушик и Саркис нищо друго освен добри, обнадеждаващи думи. Когато дойдоха до познатата им върба, Ашот се спря и каза:
— Не мога да забравя тунела, който дългоухият беше изровил. Все ми се струва, че има нещо вътре. Иначе защо заекът ще се крие в снега, а не в камъните?…
— Хайде, търси, но не забравяй, че ако намериш нещо, ще го делим — засмя се Гагик. — Чуден човек! Ако е имало нещо, нали клепоухият, лека му пръст, отдавна да го е изял — преди още орелът да закуси с него…
— Не, докато се държа още на краката си, ще отида да видя какво има…
И затъвайки в мокрия тежък сняг, Ашот закрачи към мястото, където започваше сринатият вече заешки „тунел“.
Тук имаше сухи листа и изпод снега се подаваха няколко лозови пръчки. Ашот ги повдигна и изтръска снега. Нищо, разбира се!… Малко ли диви лози има по нашия южен край, които не раждат, пък и да раждат, човек не вижда плодовете им: идват диви животни и ги изяждат…
Ашот махна безнадеждно ръка и се обърна, за да си тръгне, но изведнъж едва не падна: краката му се бяха закачили в някакъв храст под снега. Момчето се наведе, за да ги освободи от уплелата ги лоза, и с усилие измъкна една лозова пръчка на повърхността.
— Грозде! Другари, грозде!… — не на себе си от радост, извика той.
Ашот се взираше в нависналите черни гроздове и не можеше да повярва на очите си.
Преплитайки крака в дълбокия сняг, Гагик и Хасо се завтекоха към Ашот и се нахвърлиха лакомо на гроздето. Но Ашот дръпна рязко лозата:
— Имаме болни. Най-напред трябва да помислим за тях…
Той отряза внимателно гроздовете от лозата и ги сложи върху снега. Гагик и Хасо не можеха да откъснат зажаднели погледи от тях.
— Я се потрудете и си потърсете сами — предложи им Ашот. — Нищо чудно и да намерите.
Насмешката на Ашот беше излишна. Момчетата разровиха снега и действително намериха доста лози със запазени, сочни, кехлибарени гроздове.
Снегът беше паднал върху лозата, преди да окапят листата и, и грижливо я беше покрил със студена, но дебела покривка. Ето защо сочните плодове се бяха запазили, не бяха замръзнали.
— Разбрахте ли сега защо все нещо ме теглеше насам? Нали ви казах, че трябва да разбираме явленията на природата! Те са свързани помежду си като брънките на една верига. Спомнете си например как сухата гъба ни помогна да намерим склада на катеричката… — говореше поучително Ашот.
Но децата едва ли чуваха и дума. Струваше им се, че никога досега в Араратската долина не се е раждало такова прекрасно грозде и те го унищожаваха лакомо.
— Сега е ясно защо тук са се навъртали и ежът, и костенурката — продължи Ашот. — Значи, нашето предположение излезе вярно…
Този път Ашот каза именно „нашето“ предположение, а не „моето“ и това не остана незабелязано за Гагик.
— А врабците?… — попита той и намигна на Хасо.
— Точно така! Когато видяхме врабците, ние също предположихме, че в Барсовата клисура е живял човек, нали?… Ох, колко много грозде!…
И те измъкваха изпод снега все нови и нови лозови пръчки, отрупани с гроздове. Настроението им изведнъж се повиши. Прекараните несгоди и трудности, всичко лошо и страшно тозчас беше забравено. Струваше им се, че пред тях няма вече никакви опасности…
Нали все пак бяха деца, а децата лесно се утешават!…
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Чак когато се наядоха до насита, децата оцениха напълно значението на своето откритие. По всичко личеше, че лозите са подивели, но не са диви — хилядолетни наред жителите на Араратската Долина отглеждаха такива лози24.
Ето например „кармйр кахани“ („червено висящо“). Гроздовете му, нависнали на гирлянди по мазетата на колхозниците, се запазват чак до пролетта свежи, сякаш току-що са ги откъснали, и на Първи май украсяват богатата празнична трапеза. Или „воскехат“ („златен плод“). На вид това грозде не прави впечатление, а една трета от съдържанието му е захар. От него се получават много силни десертни вина, които не се нуждаят от спирт. А „изапитук“ — „кози бозки“ — е толкова прозрачно, че се виждат всички семки и жилки на плода…
— Погледни само, Ашот, какви дълги и тънки зърна. Май че този сорт в града го наричат „женски пръстчета“, нали? Да ти е жал да го ядеш! — говореше Гагик, докато разглеждаше на светлината красивия плод със златисти отблясъци на слънцето. — Колко жалко, че онова славно зайче не е могло да прецени с какъв благороден сорт е имало работа…
24
В Араратската долина хората са се занимавали с лозарство много преди новата ера. За това свидетелствуват археологическите находки: грамадни делви за вино, гроздови семки и следи от изгнили през вековете джибри. Още преди 2500 години от виното на Араратската долина е пила гръцката армия, която под командуването на пълководеца Ксенофонт е минала оттук при отстъплението си от Персия към Черно море. Сам Ксенофонт, който е бил не само пълководец, но и прочут историк на древна Гърция, е разказал за това в „Амабазис“.