Адвокат Антон Дрел се приближи до прозореца. Все още сънен, той не разбираше какво му говори в слушалката нечий развълнуван глас. А навън през нощта беше навалял сняг, и то толкова много, че улицата изглеждаше най-после тиха, чиста и уютна, особено от скърцането на лопатата на някакъв усърден портиер.
— Хора от ФСС1 — говореше гласът в слушалката — отведоха някъде Михаил Борисович, а ние седим в самолета и не знаем какво да правим.
— Защо мислите, че са от ФСС? — уточни адвокатът.
— Бяха с якета с надпис „ФСС“ и показаха документи.
— Така кажете, че са били с якета с надпис „ФСС“.
Обаждаше се помощникът на бизнесмена Михаил Ходорковски. Михаил Ходорковски беше собственик на най-голямата в страната петролна компания ЮКОС, най-богатият човек в Русия с лично състояние от 8 милиарда долара (ако се вярва на списание „Форбс“), шеф на най-голямата в страната благотворителна организация „Отворена Русия“, занимаваща се с образование. Освен това Михаил Ходорковски спонсорираше опозиционните партии „Яблоко“ и „Съюз на десните сили“, които по това време не вярваха, че на предстоящите избори няма да влязат в парламента, а неговите партньори спонсорираха Комунистическата партия, която пък не вярваше, че ще бъде в парламента немощно потиснато мнозинство. Михаил Ходорковски спонсорираше, разбира се, и управляващата партия „Единна Русия“ — нея я спонсорираха всички богати хора в страната. Освен това преди няколко месеца Михаил Ходорковски публично се беше скарал с президента Владимир Путин. Той беше и клиент на Антон Дрел и тъкмо затова помощникът му се обаждаше на адвоката.
За адвокат Антон Дрел арестът не беше изненада, както не може да е изненада първият сняг, въпреки че всяка есен той се превръща в стихийно бедствие за Русия и парализира цели градове. Срещу компанията ЮКОС и групата МЕНАТЕП, на която принадлежеше компанията и чийто съсобственик също беше Михаил Ходорковски, се водеше наказателно дело. Приятелят, партньор и съсед на Михаил Ходорковски Платон Лебедев вече беше в затвора по обвинение за укриване на данъци и финансови машинации. Две седмици преди описваните събития прокуратурата обискира офиса на адвокат Антон Дрел в рамките на разследването по делото на Лебедев. Обискът беше незаконен, защото не може да се прави обиск на адвокат, за да се получат доказателства за вината на клиента му, а още по-незаконно е да се обискира офис на адвокат без съдебно решение. Но по време на обиска следователите иззеха договора за наем на офиса и заявиха, че уж нямало никакви доказателства преобърнатото наопаки помещение да е офис на адвокат Дрел. Освен това хората от прокуратурата иззеха официалния регистър на акционерите на ЮКОС, където сред другите фигурираше и една гибралтарска фирма. Казаха, че разкрили гибралтарска офшорка. А какво толкова са разкрили, след като никой не е крил офшорката. Регистърът пък се оказа разпечатка от интернет и дали си струваше само заради него да се прави обиск. Също така те иззеха оригиналите на лицензите на Централната банка за откриване на сметки на Ходорковски и Лебедев в Швейцария. Това беше официално издадено от Централната банка разрешение, но прокуратурата заяви, че уж разкрила тайни швейцарски сметки.
На Антон Дрел връчиха призовка за разпит по делото на Лебедев. Това беше незаконна призовка, защото адвокатът не може да бъде едновременно и свидетел по делото на клиента си. Дрел се обърна към адвокатската колегия — поиска съвет какво да прави: ако отиде на разпит, нарушава закона за адвокатурата, ако не отиде — нарушава закона, който вменява на всеки гражданин, щом е призован, безпрекословно и под заплаха от арест да се яви на разпит. Уважаемите адвокати се ядосваха, коментираха, че от сталинско време не е имало подобно безобразие — да карат адвоката да свидетелства срещу собствения си клиент. А адвокат Антон Дрел предположи, че щом прокуратурата се отнася толкова пренебрежително към законността на своите обиски и разпити, значи някой й е разрешил да се отнася пренебрежително към закона. Кой е разрешил? Властта? Кремъл? Президентът? Няма кой друг. Този път обаче всичко се размина.
Горе-долу по същото време Антон Дрел отива при Михаил Ходорковски вкъщи, за да обсъдят ситуацията и някои въпроси около сливането на петролната компания ЮКОС с петролната компания „Сибнефт“. Това става в село Жуковка по Рубльовското шосе, в извънградската къща на Михаил Ходорковски, която жена му Ина е напълнила със стайни растения и декоративни свещи — с аромат на лавандула и на рози. Седят в кухнята, прислуга няма и Михаил Ходорковски сам запарва чая. Обсъждат юридическите тънкости на обединяването на ЮКОС и „Сибнефт“ и Михаил Ходорковски казва: „Вероятността да ме арестуват е деветдесет процента.“