Романсите, изпълнявани от Борис Моисеевич с тих глас под звуците на не съвсем добре настроена китара, биха могли да са предмет за насмешки, но могат да изглеждат и трогателно. Някакъв непознат в съда подарил на Борис Моисеевич свои стихове. И сега Борис Моисеевич пее:
Представете си само колко жалък би изглеждал Борис Моисеевич Ходорковски, ако беше запял този романс в предаването на Андрей Караулов „Моментът на истината“. Но във филма за „делото ЮКОС“ на италианските журналисти Карла Ронга и Паола Салцано Борис Моисеевич пее, Марина Филиповна го слуша и те изглеждат не някакви жалки старци, а благородни родители, достойно понасящи нещастието, постигнало сина им. Зависи как ще обърнеш нещата. Питам Марина Филиповна:
— Гледате ли по телевизията филмите, които показват какъв престъпник е синът ви?
— Непременно ги гледам.
— Защо?
— Трябва да се познават лицата на враговете.
— Обиждате ли се на авторите на такива филми?
— Не, това не може да се нарече обида. Но можеха поне по-умно да го правят. Ако има доказателства за престъпления, филмът може да се направи така, та самата аз да повярвам, че синът ми е престъпник. А щом се налага присъдата да се подкрепя с помия по телевизията, значи не стигат доказателства. Че какъв съд е това? Какви са тези хора, които ни управляват, щом си поръчват клевета, когато не им достигат доказателства, за да вкарат човека в затвора? Можеха да покажат поне някакъв документ, поне нещо.
— Утре отивам при едно момче, което засне за НТВ филма „Чистосърдечно признание“.
— А това момче — пита Марина Филиповна — дали не е от „Лубянка“?
Той не е от „Лубянка“. Кореспондентът на НТВ Алексей Малков е специализиран по криминалните новини. Заснел е четири документални филма за делото ЮКОС. Засне и филма „Човекът с метлата“ за болния от олигофрения портиер от град Киров Сергей Варкентин, когото уж ЮКОС бил наел да оглавява една от посредническите фирми, създадена, за да се укриват данъци. Освен това Алексей засне филма „Терористичен акт с предплата“ за това как печалби от петрола на ЮКОС отивали за финансиране на чеченските терористи. Освен това негов е филмът „Бригадата от ЮКОС“ за това как зам.-ръководителят на службата за сигурност на ЮКОС Алексей Пичугин организирал поръчкови убийства и как ръководството на ЮКОС, включително и Михаил Ходорковски, било причастно към тези убийства. Освен това в серията „Чистосърдечно признание“ засне филм без название и без надписи за историята на ЮКОС: как нечестно забогатял комсомолецът Михаил Ходорковски и как несправедливо натрупаното богатство докарало Ходорковски до затвора. Алексей Малков има най-много документални филми за ЮКОС. Другите телевизионни журналисти значително изостават от него по плодовитост.
Има мнозина журналисти, които не са заснели нито един кадър за „делото ЮКОС“. Повечето са много известни и като правило са носители на телевизионната награда „Тефи“. Те не са заснели нищо за „делото ЮКОС“, защото, когато то започна, повечето от тях вече бяха уволнени от телевизията. И не знаем какви филми биха заснели за Ходорковски Евгений Кисельов, Светлана Сорокина, Леонид Парфьонов.
Има журналисти, които останаха в телевизията, но снимат филми за всичко друго, освен за политика. Андрей Лошак например снима филми за всякакви социални катаклизми — от цунами до преследване на безбожниците. Елизавета Листова снима филми за архитектурата. На тях сигурно никой не им е предлагал да заснемат филм за Ходорковски. Току-виж скандално откажат или пък заснемат нещо идеологически неиздържано.
Има и трета категория журналисти — днешният телевизионен елит. Всеки от тях обвини Ходорковски в нещо, за което не стана дума в съда. Михаил Леонтиев например го обвини в опит да узурпира властта. Андрей Караулов — че Ходорковски отнел квартирата на режисьорката Светлана Врагова, а привържениците на Ходорковски подготвяли „оранжева“ революция в деня на четенето на присъдата. Владимир Соловьов пък просто заяви, че е съгласен с присъдата и че Ходорковски е справедливо осъден, сякаш по закон присъдата трябва да бъде утвърдена и от Владимир Соловьов. Те нападаха Ходорковски, но в нападките все пак имаше някаква избирателност.