Алексей Малков обаче обвини Ходорковски във всички смъртни грехове освен, струва ми се, в прелюбодеяние. Предполагам, че всеки телевизионен журналист мечтае да заснеме голям документален филм, който да се гледа от цялата страна. Но трудно се преминава от репортаж към документалистика. Все едно от войник направо да станеш генерал. Предполагам, че на Алексей Малков му е бил предоставен шансът да снима големи авторски документални филми, които да се показват в най-гледаното време. Да извърши голяма и отговорна работа, която моментално да го изстреля от телевизионен редник до телевизионен генерал, без обаче да се замисли защо сегашните телевизионни генерали са се отказали да свършат тази работа.
Той е много младо момче. В първия си филм за ЮКОС Алексей стоеше в кадър и споделяше пред камерата свои мисли. Например следната:
„Всичко това, за което ви разказахме, можеше и да не се случи, ако бизнесмените спазваха законите и си плащаха данъците.“
От втория филм за ЮКОС Алексей престана да се появява в кадър, замениха го с говорител с гръмовен глас, по-подходящ за обявяване на война или за четене на сводките на Совинформбюро. Алексей се съгласи и с това.
Той е много младо момче с добродушно кръгло лице, с детски пухкави и румени бузи. Срещаме се с него в ресторантчето „Туинпиикс“ срещу телецентъра „Останкино“. Алексей пита дали може да се храни, докато разговаряме, и си поръчва сладки вареники15 с вишни. Той казва:
— Аз съм много по-млад от вас, можете да ми говорите на „ти“ — той разговаря с мен уважително, изглежда, за него съм някакъв авторитет в професионален смисъл.
— Ти също можеш да ми говориш на „ти“. Защо в „Човекът с метлата“ ти си в кадър и сам си четеш текста зад кадър, а в другите филми те няма и текста чете някакъв говорител със страшен глас?
— Нямах рейтинг — Алексей лапа сладките вареники. — Рейтингът на филма, озвучен от говорител, е три пъти по-висок, отколкото на този, в който аз съм в кадър.
— Но все пак четирите филма са твои, нали? Текста си го писал ти и ти отговаряш?
— Да.
— Тогава отговаряй.
Във филма на Алексей Малков „Терористичен акт с предплата“ доста добре се обяснява как петролът на ЮКОС се е продавал нелегално чрез някой си бандит на име Хожахмед Нухаев. После доста ясно се обяснява как Нухаев бил свързан с чеченските терористи. А после се прави простичкият извод: петролът на ЮКОС се разхищавал чрез Нухаев, а Нухаев финансирал терористите. Значи с петрола на ЮКОС са финансирани терористи. Значи Ходорковски е финансирал терористи. Като главен експерт във филма се изявява журналистът Марк Дейч и на два пъти в кадър казва, че цялата описана схема за кражба на петрол и финансиране на чеченската съпротива е действала, преди ЮКОС да стане частна компания. Питам Малков:
— Според теб, разбира ли зрителят какво означават думите „преди ЮКОС да е принадлежал на Ходорковски“?
— Това пояснение на Марк Дейч има юридически характер — Алексей продължава да дъвче варениките. — В действителност, когато предприятията са се приватизирали, новите собственици са влизали в тях много преди приватизацията им. Мисля, че зрителят е разбрал пояснението именно така, както го казва Марк Дейч.
— Не ме будалкай, Льоша. Според теб, разбрал ли е зрителят, че тази история е станала, преди Ходорковски да стане собственик на ЮКОС?
— Мисля, че да — казва Алексей.
А аз мисля, че не. Мисля, че от филма „Терористичен акт с предплата“ и от мъглявото пояснение на Марк Дейч зрителят не е разбрал, че петролът на ЮКОС е бил краден и е отивал за финансиране на чеченската съпротива, когато компанията е била още държавна и не е имала отношение към Ходорковски. Мисля, че зрителят не е разбрал, че Хожахмед Нухаев е същият онзи човек, за когото Марина Филиповна Ходорковска казва, че много се страхувала заради сина си, когато започнал да прочиства Юганск от чеченските бандити. Мисля, че зрителят не е разбрал и поради факта, че във филма, който разказва за делата на ЮКОС преди идването на Ходорковски, от време на време се мярка и самият Ходорковски.
— Добре — казвам, — дай да минем към филма „Човекът с метлата“.
В него Алексей Малков разказва, че в град Киров живее портиерът Сергей Варкентин. Той е болен от олигофрения — болест, при която на човек може да му бъде внушено каквото и да е, а също и да върши и говори най-различни неща — това обяснява в кадър лекар психиатър от детска психиатрична болница. И ето веднъж при Сергей Варкентин идват някакви хора и му предлагат да стане директор на търговска фирма. Той се съгласява и няколко години след това се смята за директор на нещо си, стяга се за командировка в чужбина, подписва някакви документи, очаква някакви доходи, но така и не ги дочаква. Едва в съда се изяснява, че Варкентин фактически е оглавявал фиктивно една от търговските фирми, чрез които ЮКОС укривал данъци. Във филма Алексей Малков твърди, че възползвайки се от безволието на този човек, болен от олигофрения, някакви изпратени от Ходорковски хора склонили нещастния портиер да стане фиктивно директор на фиктивна фирма. Но Малков дори не предполага, че по същия начин, използвайки безволието на болния, прокуратурата е могла да склони портиера да дава каквито тя пожелае показания.