Лоръл К. Хамилтън
Пълно прочистване
Дъщеря ми беше все още много малко бебе, когато получих поканата да се включа във въпросната антология1. Спях много малко, а домът ми изглеждаше като след бедствие. Така че, когато поискаха да напиша разказ за супергерои, знаех точно какъв супергерой най-много желаех да видя на прага си.
Капитан Разтребвач се материализира на прага на улица „Крушова“, номер 11. Пейджърът му за спешни случаи го бе събудил, код „Червено“. Дали бе неговият вечен враг Д-р Кир или пък долната банда на Прашните Кълбета, или може би Котленият Камък — разрушителят на бани?
Наложи му се да левитира, за да достигне звънеца. Както повечето борци срещу престъпността, Капитан Разтребвач си падаше леко нисък. Белият му гащеризон, сребърният плащ, маската му — шапка с козирка, с дупки за очите, блестяха от чистота. Той стоеше на най-горното стъпало пред входа, като изваян от слонова кост и сребро.
Изглеждаше перфектен, свеж и чист. Точно както му харесваше.
Вратата се отвори и жена, облечена в халат за баня впери поглед надолу в него.
— О, това си ти. Моля, заповядай. — тя му задържа вратата отворена, нетърпеливо подканяйки го с жест навътре.
Той се взря в нея с тъжна усмивка на лице:
— И кой подъл злодей върлува в дома Ви, скъпа госпожо?
Тя примига:
— Подъл злодей? — тя се изкикоти. — О, не, не такъв е проблемът. Съпругът ми се обади. Нима е казал, че има суперзлодей вкъщи?
Капитан Разтребвач се изпъна в целите си 90 сантиметра и каза:
— Получих код „Червено“, госпожо. Това означава, че е засечен суперзлодей.
Жената отново се разсмя.
— Ох, леле, не. Очаквам дванайсет души за парти в шест часа, а домашната ми прислужница напусна.
— Обадили сте се на горещата телефонна линия на супергероите, защото прислужницата ви е напуснала? — гласът му придоби остри нотки, които жената сякаш не забелязваше.
— Ами, приятелката ми, Бети те е повикала, когато децата и вдигнаха онзи див купон. Направил си чудеса с дома й.
— Помня този инцидент. Ясно показах, че това бе изключение от правилата, да й съдействам.
— Но ти наистина трябва да ми помогнеш, Капитан Разтребвач — жената падна на колене и стисна ръцете му — Моля, прекалено късно е да се обърна към когото и да е другиго — сълзи проблясваха в очите й.
Капитан Разтребвач скръсти ръце над слабия си гръден кош, с устни присвити в тънка линия.
— Госпожо, аз съм супергерой, не чистачка. Не мисля, че осъзнавате колко ужасни могат да бъдат противниците ми. Виждала ли сте някога вълна от черна плесен, да обгръща съпруга Ви и да го оглозгва до кости пред очите ви?
Тя примига насреща му.
— Ами, не, но нали това не се случва чак толкова често. Междувременно, не може ли да ми помогнеш, само този път?
Истина бе, че неговите върли противници се скатаваха напоследък. Работата бе в застой. Той я погледна в обляното със сълзи лице и кимна:
— Добре, но само този път.
Тя го прегърна, мачкайки козирката на маската му. Той се отблъсна назад, оправяйки костюма си.
— Няма нужда от това. Ще пристъпя веднага към работа, ако нямате нищо против?
— О, чудесно. Аз ще ида да се облека — тя се забърза нагоре по стълбите, оставяйки аромат на флорален парфюм след себе си.
Капитан Разтребвач подуши въздуха. Той лично предпочиташе по-свежите аромати на битовите ароматизатори. Боров му беше любимият.
Той въздъхна и влезе във всекидневната. За миг сърцето му ускори ритъм, със сигурност подобно разрушение можеше да бъде дело единствено на Бандата на Прашните Кълбета. Възглавниците от дивана бяха разпилени по целия под. Ваза бе катурната на една страна, разливайки вода.
Умиращи цветя образуваха кашкава гадост по сивия килим. Камината бе задръстена с пепел и частично обгорелите останки на кукла. Играчки покриваха почти всеки сантиметър от пода. Деца. Единственото природно бедствие, което можеше да си съперничи с Д-р Кир. Може децата да не бяха така смъртоносни, но бяха също толкова разхвърляни.
Това бе петият път, когато бе призован, за да открие, че нямаше суперзлодей, а само зле поддържано домакинство. Името му се разнасяше навред като на способна домашна прислужница. Той, Капитан Разтребвач, бе принизен да върши черна работа.
Той, който се бе сражавал в голямата прашна инвазия през 53-та, не би имал проблем с такава обикновена бъркотия. С неговата свръхчовешка скорост щеше да я свърши за нула време. Но не в това бе проблемът. Хората не викаха Лилавия Отмъстител да им смени гума. Викаха го, за да им спаси живота.
Някога бяха търсели Капитан Разтребвач за същото. Д-р Кир бе почти погълнал Сейнт Луис в огромен валеж от мазнина. Всички коли, влакове и самолети бяха спрели, заради хлъзгавата опасност. Пешеходците, озовали се в първият мазен дъжд се бяха стопили до локви цвърчаща помия. Тогава бяха повикали Капитан Разтребвач и бяха доволни, че го има. Но това бе преди десет години.