Д-р Кир се бе пенсионирал. Бандата на Прашните Кълбета се бе разпаднала заради договорни различия. Просто нямаше чак толкова много суперзлодеи. Които специализираха в наистина мръсната работа.
В действителност не обикновената битова работа го притесняваше. А повторенията на задачите. Хората му се звъняха след това, за да разчиства след тях отново и отново. Той изчистваше една къща до блясък, до съвършенство, а те пак я превръщаха в кочина.
Това бе непрестанен къртовски труд. Дори и със суперсилите си срещу прах и мръсотия, той се бе уморил. Те се възползваха от него. Но без суперзлодеи, срещу които да се бори, един супергерои трябваше да откликва на все някакви нужди. Според договора му, той трябваше да е полезен на човечеството, също както един суперзлодей трябваше да му вреди. След като всички суперзлодеи, нуждаещи се от специалните му сили, за да бъдат покосени, се бяха пенсионирали, на него му се налагаше да откликва на повика на неволята. Капитан Разтребвач въздъхна и развя обвитата си в бяла ръкавица ръка. Възглавниците от дивана изтанцуваха обратно до местата си, разпухвайки се, преди да се наместят надолу.
— Аз съм прославена чистачка — промълви той тихо в празната стая.
В кухнята беше най-зле. Чиниите се издигаха в кули, почти до върха на прозорците, целите омазани в мазнотии и плесенясала храна. Той сътвори супер излъскващ вятър и ги изчисти със силата на ураган, без да напука дори една чиния.
Щом всяка стая бе идеално чиста, той се изправи пред жената, която го бе призовала.
— Къщата е чиста, госпожо.
— О, Божке, мерси — тя му подаде пари.
Капитан Разтребвач се взря в оскърбителният жест.
— Аз съм супергерой, не слуга. Не ми трябват парите Ви. — гласът му бе много напрегнат, отсичайки всяка дума.
— Не се засягай. Това е от благодарност.
— Отблагодарете ми се като не ме викате отново.
— Но аз искам да се върнеш, след партито и да почистиш — каза тя.
— Какво искате?!
— Прислужницата няма да дойде тази вечер въобще. Мислех, че ще почистиш след партито. От горещата телефонна линия на супергероите казаха, че ще го направиш.
— Казали са, че ще го направя?
Тя кимна:
— Операторът на линията каза, че ще си доволен да ни бъдеш от полза. Тя каза нещо за супергероите, че трябвало да са в услуга на човечеството.
Капитан Разтребвач се взира в жената за няколко секунди. Тогава прозря всичко, цялото му бъдеше се простря пред очите му. Вечност в почистване след партита, поправяйки щетите от въоръжени с пастели сополанковци и опикаващи навсякъде кучета. Той видя всичко това само за едно мигване на бляскавите си очи. Това бе непоносимо, жив ад, но жената бе права. Един супергерой трябва да служи на човечеството. И ако всичко, за което го биваше бе да е чистачка, то такъв и щеше да бъде.
Жената си слагаше червен лак за нокти. Пресегна се, за да завинти капачката, но не искаше да я стисне, заради все още неизсъхналите си нокти. Шишенцето падна въртейки се. Яркочервена течност се изля върху белия килим, потичвайки върху прясно полираната тоалетка.
— Опа, — каза жената. — Ще го оправиш това, нали? Трябва да се приготвя, гостите ще са тук всеки момент.
Тя стана, размахвайки ноктите си, за да изсъхнат. Остави го да стои, гледайки червеното петно на килима, който току-що бе изпрал.
Малките му ръце се свиха в юмруци. Той стоеше, треперещ от гняв, неспособен да продума. Цяла вечност така — това бе непоносимо! Но какво друго би могъл да направи? Да уговори Д-р Кир да се завърне от пенсия? Не, злодеят бе направил милиони от мемоарите си.
„Спомени за кирливи ризи“ беше бестселър. Капитан Разтребвач се взираше във втвърдяващото се петно, когато го заля вълна от спокойствие. Имаше идея.
Полицията намери четиринайсет скелета на „Крушова“, номер 11. Костите бяха старателно подредени, блестейки полирани, лакирани до съвършенство. Къщата никога не бе била толкова чиста.