Тъмните Пазители: Пълнолуние
Prologue
Превод: sunset
Редакция: djenitoo & sunset
__________________________________________________________________________________________________________________________
Пълнолунието бе станал моя враг.
Аз съм в пещера, приготвяйки се за най-важната нощ в целия ми живот. Няколко дни по-рано
навърших седемнайсет. Тази вечер пълната луна ще освети небето. И когато застана под нея, лунната светлина ще ме огрее и аз – Линдзи Ланкастър – ще се превъплътя...
…във вълк.
Аз съм шифтър, част от тези, които от хиляди години разполагат с възможността да се отърся от
човешката си форма и да приемат животинска. Моят клас е предопределен да приема формата
на вълк.
От какво се помня, съм в напрегнато очакване за тази нощ, но през последните няколко
седмици се ужасявах от пристигането й, понеже изведнъж нещата станаха прекалено
объркващи и сложни. Чувствата ми, емоциите ми – всички те бяха над това място. Сърцето ми
прошепваше едно, умът – друго.
С Конър сме били винаги най-добри приятели, а семействата ни винаги са ни побутвали да се
съберем във външния свят, където всички ние се преструваме, че нямаме невероятно
способности, където демонстрираме, че сме като статистите – тези, които са закотвени в една
форма. Родителите ни са убедени, в това че с Конър сме отредени един за друг.
Понякога се страхувам, че с Конър се оказваме затворени в техните мечти и решаваме, че те
са също така и наши. Така една вечер, пред всички Конър ме обяви за негова сродна душа, а аз
бях развълнувана, че има толкова големи чувства към мен, защото мислех че чувствам същото
към него. Семействата ни празнуваха. Според традицията на нашия вид, той бе татуирал моето
име изписано с келтски символи върху лявото си рамо – нашия еквивалент за сгодяване. А
съдбата ни бе запечатана.
Но след това Рейв се завърна у дома това лято, след една година в колежа и започнах да
гледам на него както никога до сега. Когато говори, в дълбокия му глас се появява леко
стържене – прекалено секси. Той не говори често, освен когато има да каже нещо важно, а
когато го направи – ушите ми забучават. Тъмните му очи имат способността да ме държат
затворена в друг свят, да накарат сърцето ми да бумти, а когато свали този свой опасен поглед
към устните ми, искам да се разтопя в обятията му и да придърпам устните му към моите, за да
вкуся от забраненото.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние
Притежава толкова диви черти, предпочитайки да живее живота си на ръба. Той е големия,
лош вълк – без майтап. А понякога нещо в него призовава дивото в мен... но е вик, на който не
бих могла да отговоря.
Конър е моята съдба.
Две години по-голям от мен, той вече в преминал през трансформацията си, а довечера ще ми
помогне да се справя с моята. Принудих себе си да се концентрирам върху Конър: неговата
руса коса и сините му очи, кривата му усмивка, която винаги ме кара да се усмихвам. Чака ме
сега, чака ме да споделя с него най-важната нощ в живота ми. Той ще ме държи, ще ме води
през прехода и ще се подсигури, че ще оцелея. Ще се свържем дълбоко и завинаги, след като
преминем през това изпитание заедно.
Това е, което трябва да се случи.
Изучих образа ми в огледалото. Очите ми са лешникови, въпреки че, обикновено се менят
според настроението ми. Тази вечер изглеждаха някак по-сини отколкото зелени или кафяви,
тъжни когато би трябвало да са пълни с възбудата на момента, както очакването, което
момичетата изпитват точно преди бала.
Бяло-русата ми коса виси свободно около рамената ми. Бялата кадифена роба, която носех
галеше голата ми кожа, а нервността се спусна по мен, когато осъзнах, че скоро луната щеше да
ме докосва – лунната светлина и Конър.
Извърнах се от огледалото и отидох до входа на пещерата, където падащия водопад
защитаваше нашата бърлога, от тези които не знаят за него – за нашето – съществуване.
Измъкнах се от водната завеса и обиколих езерото, в което скоро щеше да се отрази
нарастващата в небето луна.
Спрях погледа си върху Конър, който чакаше търпеливо появяването ми. Носейки черна роба,
той я придържаше с ръце и аз притиснах дланта си срещу него. Пръстите му – толкова дълги, сигурни и стабилни – се затвориха около моите, които внезапно започнаха да ми изглеждат
твърде деликатни и крехки за това, което предстоеше да се случи. Сякаш видял опасенията ми, ме притегли по-близо. Интимността с него ми даде подкрепа. Той е единствения. Винаги е бил