прекосяваме гората с мотора. Дори за шифтър, имаше отлично нощно зрение.
Засмях се просто така, най-вече защото можех да го направя и никой друг освен Рейв нямаше
да ме чуе; звука отекна между дърветата, достигайки до дебелия слой листа над нас. Гръмкия
смях на Рейв заглуши моя. Бе толкова прекрасно да чуя весел глас отново. Мразех Био Хром, защото го взе от нас и превърна празника ни в мъртвешки.
С Рейв отраснахме в Търънт, малък град близо до входа на националната гора. Въпреки, че е с
две години по-голям от мен, ходехме в едно и също училище. Имахме някои общи часове. Аз
бях учебен факир, той - не особено. Това което бе приключение за мен – за него нормално. Аз
предпочитам да използвам мозъка си, докато той предпочита да използва ръцете си.
Тръпка премина през мен, когато си припомних съня – начина, по който големите му длани
милваха гърба ми и ме придържаха близо.
Сред момчетата, Рейв е този, който знае всичко за механиката, този с мотора. Доказателство за
уменията му е мъркънето на двигателя под мен и гладкото движение по земята, въпреки че
нямаше пътека. Бе прототип на това, върху което работеше: двутактово превозно средство за
всякакви терени, което би могло да направи чисто преминаване през гората без да се затрудни
от земната повърхност. Той бе гений в механиката.
Той заобиколи едно дърво, а ние почти го докоснахме. Стиснах го по-силно, сдържайки писъка
си, но сърцето ми галопираше. Това бе истинска бързина. Той се засмя отново и знаех, че е
защото живее за опасността. Не се страхува от нищо.
Той обърна мотора наобратно и се пързулна за да спре на ръба на скалата, която би ме
уплашила до смърт ако бях видяла, че идва – но с лице претиснато към гърба му, всичко което
виждах бяха високите дървета, които подминавахме.
Изключи двигателя и всичко утихна. Имах нужда да изпукам ушите си, затова се приплъзнах от
задната част на мотора, без да очаквам, че краката ми ще са като желе след карането.
Пристъпих назад и почти паднах, но се спрях рязко, когато Рейв сграбчи ръката ми. Не бях
видяла движението му, но това също бе част от първоначалната му промяна: бързина, която бе
отвъд човешката. Увивайки ръцете си около мен, той ме притисна срещу гръдния си кош,
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
подкрепяйки ме. Знаех, че трябва да се отблъсна назад и да посрещна падането. Знаех, че да
стоя толкова близо до него бе грешно, но усещането бе прекрасно, а той бе толкова силен.
Защо бе толкова различно, от моментите в които ме държеше Конър? Конър е Тъмен Пазител.
Не бе някой, който да те обърква. Но се чувствах в такава безопасност, когато ме държеше
Рейв, сякаш нищо никога не би могло да ме нарани.
-
Само след минута краката ти ще се приспособят – каза тихо и аз го чух да вдишва
аромата ми. Мириса е едно от най-подобрените усещания на шифтърите, затова и
не използвахме парфюми или изкуствени аромати.
Фермоните са същността на човека, особено за нас.
-
Защо твоите крака не са нестабилни? – попитах и се зачудих защо звучах задъхана,
когато дори не съм бягала. Да бъда толкова близо до него правеше дишането
тежко, без дори да добавяме внезапната ми неспособност да си стоя на краката.
-
Защото съм свикнал да карам.
Можех да помириша земния му аромат. Бе по-богат, по-властен от всичко, което може да се
намери в магазина. Носеше тениска, която прилепваше по тялото му като втора кожа. Можех
да почувствам приятната топлина на тялото му да се процежда през нея. Въпреки, че днес
слънцето бе топлило земята най-дълго време в сравнение с останалата част от годината, тук в
гората, близо до канадската граница, нощта бе студена.
Исках да стоя сгушена в него цялата вечер, но имаше прекалено много пречини да не го правя.
Или може би само една от тях бе истински важна: Конър. Не бих могла да му изневеря и имах
нужда да се уверя, че стоенето тук с Рейв не е предателство. Не бях направила нищо, с което да
го засрамя. Къде беше вредата в едно возене, дори когато шофьора бе секси момчето, което
посещаваше сънищата ми нощем? Не можех да контролирам съня си, нали така?
-
Добре съм – казах, отдръпвайки се от него съвсем малко.
Усетих нежеланието му да ми позволи да се отделя. Внезапно се притесних, че съм на много
по-опасна почва, отколкото съм осъзнавала. Може би за Рейв не съм просто удобен избор в
скучната вечер.