Заобикаляйки го, отидох до ръба на скалата внимателно, опипвайки почвата под краката си
преди да стъпя, за да се подсигуря, че ще успее да издържи теглото ми. Отраснах близо до тези
гори, те бяха детската ми площадка и се чувствах комфортно в тях. Поглеждайки надолу, видях
само черна бездна, но знаех, че дърветата и храстите изпълваха стръмния склон надолу към
долината. Само звездите очертаваха пътя ми, заради което се почувствах невероятно малка.
Рейв пристъпи тихо зад мен.
-
Предполагам, че е късно да си пожелая нещо на първата звезда – каза тихо, но
дълбокия му глас се разнесе от лекия бриз и се разпръсна в косата ми.
-
Първата изгря преди часове.
-
Коя си мислиш, че е била?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Рейв бе войн, защитник, Тъмен Пазител.Той не ме смяташе за някой, който вярва в
пожеланиета на първата звезда. Но все пак посочих нагоре.
-
Тази в дясно от тук, близо до опашката на голямата мечка.
-
Добре. Пожелавам си...
Притиснах бързо пръста си към топлите му устни.
-
Ако го кажеш на глас, няма да се сбъдне.
-
След като включва теб, няма да се сбъдне така или иначе, освен ако не знаеш какво
е.
Не за пръв път съжалих, че напуснах празника, поставяйки себе си в тази позиция. Обичах
предизвикателствата, но сега се премествах извън комфортната ми зона. Заедно пътувахме към
неизследвана територия, което и за двама ни бе вълнуващо и ужасяващо.
-
Не казвай нищо, за което ще съжаляваш след това – предупредих го.
-
Прекарах много време в мисли, за това как ще те целуна.
Не точно каквото исках да чуя. Боже, кого занасях? Всяко момиче иска да вярва, че едно
прекрасно момче мисли за това да я целува. Проблема беше в това, че трябваше да се справя с
него.
-
Не е трябвало – настоях строго, опитвайки се да контролирам ситуацията, въпреки
че усещах как се изплъзва от пръстите ми.
-
Също така не трябва да те желая за моя сродна душа, но е така.
Шока от мрачната му изповед ме остави замаяна. Да, заглеждахме се един в друг от време на
време, но никога не съм забелязвала, че ме гледа като нещо друго освен част от групата.
Чувствах се, сякаш земята се изменя под краката ми.
-
А момичето, чието име си татуирал на рамото си? – келтския символ винаги е бил
сложен и нечетлив, способен да се дешифрира само от мъжа, преди да го сподели с
жената.
-
Господи, Линдзи, трябваше да си разбрала до сега...
Почувствах се сякаш въздуха е изкаран насила от гърдите ми.
-
Това е моето име? Защо би го направир? Познаваш Конър и аз... това, че сме... защо
би избрал мен?
-
Защото ти си тази, която желая.
Гласа му бе толкова уверен – без съмнение за стореното. Как можеше да е толкова убеден?
-
Ти не... не може да го взимаш на сериозно. Рейв, знаеш че съм с Конър.
-
Защо? Защото винаги си била с него? Ами, ако той не е правилният? Ами, ако не е
истинската ти сродна душа?
Накара ме да се ядосам, когато чух в гласа му съмненията, които ме разяждаха напоследък.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
-
Това не е честно, Рейв. Защо ми казваш сега? Защо не ми каза миналата година,
преди Конър да ме обяви като негова сродна душа?
-
Защото миналата година не знаех, че ще се почувствам по този начин. Първия път,
когато те видях след като се върнах от колежа, се почувствах сякаш е паднало дърво
върху ми. Опитах се да се преборя с това... привличане. Трябва да ми повярваш за
това, но то става само по-силно.
Бях несигурна. Не можех да мисля. Не знаех какво да кажа.
В тишината, той попита.
-
Някога мислила ли си да ме целунеш?
Съня се прехвърли през главата ми. Очевидно, подсъзнанието ми ми даваше няколко мисли за
това, че го целувам, но нямаше да си го призная.
-
Аз съм с Конър – повторих строго. Бях с него откакто навърших шестнадесет. Той бе
като старата роба, която обличаш дори след като е оръфана и дрипава, защото се е
моделирала през годините, докато не стане перфектна за теб.
-
Това не е отговор – настоя.
-
Няма да е честно спрямо Конър – това бе най-близкото до признание, което
можеше да постигне, че в момента не исках нищо толкова силно, колкото това да
целуна Рейв.
Той въздъхна дълбоко.
-
Защо не може Конър да е идиот? Ще направи нещата много по-лесни. Мога да го
предизвикам...