-
Да не си посмял! – внезапно почти извиках, изпадах в паника. Ние сме хора, но
също така и зверове и в нашия свят предизвикателствата не преминаваха лесно. Те
представляваха битка до смърт.
-
Значи си загрижена за него – каза, сякаш бе изненадан от откритото.
-
Разбира се!
-
А обичаш ли го?
Знаех, че би трябвало да отговоря незабавно, но съмненията ми се появиха отново. Обичам
Конър, но обичам ли го достатъчно?
Надникнах към Рейв, който се бе вгледал в нощното небе, сякаш би могъл да намери някакъв
отговор там. Малкия полумесец и звездите осветяваха профила му, разкривайки силната му
брадичка и върха на носа му. Силуета му бе силен точно толкова, колкото бе той. Винаги бе
изглеждал по-възрастен и по-силен от другите. Може би защото е работил в магазина за коли
на баща си, когато не е бил шерпа. Късно през нощта продължаваше да го прави, често го
виждах в светлината на стария фенер, когато преминавах от там. Понякога си мислех да спра, но точно както сега, знаех че това е лоша идея. Тогава защо се съгласих да дойда с него? За да
потуша предизвикателния си дух? Заради последния шанс да направя нещо, което не бе
позволено?
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Нашия вид работеше във външния свят точно като хората. Баща ми бе адвокат, както и бащата
на Конър. Имаха успешна практика. Никога не съм си тръгвала, без да получа каквото съм си
пожелала. От друга страна Рейв желаеше неща, които не можеше да има, неща които никога
не би могъл да си позволи. Беше ли заинтересуван от мен само защото бях недостижима?
Вместо да отговоря на въпроса му, се захванах за моя сценарий.
-
Може би ме искаш, само защото не може да ме имаш. Забранените неща са винаги
по-сладки, нали?
Обърна се към мен.
-
Наистина ли мислиш, че всичко е заради това?
-
Не знам. Може би.
-
Прекалено лесно е да разберем... Целуни ме – предизвика ме – Ако всичко е
толкова просто, една целувка би потушила този глад, който имам към теб.
-
Глад? Караш го да звучи сякаш ще ме погълнеш.
-
Това дори не става за начало на описание на нещата, които чувствам към теб,
Линдзи. Примитивно е. Сякаш вълка дебне вътре в мен, чакайки да се появиш.
-
Значи е само заради вълците?
-
Не можеш да ги отделиш. Не е като да са две различни неща. Аз съм вълка. Аз съм и
човека. Мисля за теб през цялото време, мисля за това как ще те целуна и желая да
споделя с теб твоята първа трансформация.
Дълбочината на думите му ме ужасиха. Конър бе забавен. Той се смееше и дразнеше. Докато
Рейв бе винаги сериозен, тъмен и с лоши предчувствия.
Започнах да вървя около него.
Земята под краката ми внезапно се срина. Възкликнах, ръцете ми се стегнаха, когато усетих, че
падам. Рейв ме сграбчи, но вече бях пропаднала твърде много. Не можеше да ме издърпа
безопасно.
Всичко, което успя да направи е да се увие около мен, докато и двамата се понесохме в
тъмната бездна.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Chapter Four
Глава четвърта
Превод: sunset
Редакция: djenitoo & sunset
________________________________________________________
За моя голяма изненада, падането не беше толкова болезнено колкото очаквах. Разминах се
само с одраскано коляно. Някак си Рейв бе успял да ни завърти, така че да омекоти
приземяването ми с тялото си. Бях върху него, а едната му ръка ме държеше близо. Лицето ми
бе заровено в гънката на шията му и ноздрите ми се напълниха с прекрасния му аромат.
Лежейки в невероятно мълчание, той въздъхна леко.
-
Добре ли си? – попитах.
-
Да.
Звучеше сякаш изговаря трудно думата и осъзнах, че с мен отгоре му най-вероятно не можеше
да си поеме дъх. Знаех, че би трябвало да се претърколя от него, но вместо това останах където
бях, наслаждавайки се на твърдостта на тялото му под моето въпреки че не трябваше. Ако
обърнеше главата си само още малко, а аз отдръпнех моята съвсем леко назад, устните ни
щяха да се срещнат и. . .
-
Не трябваше да казваш нищо там горе, Рейв – прошепнах. Трябваше да му се
скарам, но думите ми излязоха по-тъжни отколкото си бях пожелала.
-
Помислих си, че трябва да знаеш.
-
Прекалено късно е.
-
Не, не е – бе категоричен. – Не и преди пълнолунието.
Не можех да причиня това на Конър и каквото и да изпитвах към Рейв – добре, може би беше