просто мрачен период.
-
Виждал съм те да ме наблюдаваш – промърмори тихо той. – Помислих си, че може
би се чувствах по начина по който се чувствам и аз.
-
За да бъда честна, Рейв, не знам какво изпитвам – освен, че бях изплашена, но това
нямаше да го спомена.
Претърколих се и седнах до него. Бе толкова тъмно тук долу, но чух движение и разбрах, че е
станал.
Той изпъшка отново.
-
Сигурен си ли, че си добре? – попитах.
-
Достатъчно добре.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Какво означаваше това? Но звучеше кисел, затова не го притиснах. Най-вероятно егото му е
пострадало. Исках да му споделя за съня си, да му разкажа за мислите си за него по-късно, но
моето признание може да направи нещата само по-зле и най-вероятно ще бъде по-тежко и за
двама ни. Щеше да е най-добре просто да забравим, че тази вечер се е състояла. А най-добрия
начин да сложим край е да се върнем в Уолфорд преди някой да е забелязал, че ни няма.
-
Как ще се качим до горе? – попитах.
-
Мога да виждам, ще те водя.
Станах, а той взе ръката ми и я насочи към гърба си.
-
Дръж се за колана ми, ще е по-лесно да ме следваш.
-
Няма ли да е по-лесно за теб ако си вълк?
-
Не и преди да те заведа някъде, където има светлина – можеш да включиш
фаровете на мотора ми.
-
В това няма смисъл.
-
Линдзи, паднах под лош ъгъл. Мисля, че си счупих ръката.
-
Боже мой, Рейв! Защо не ми каза?
-
Защото няма да промени нищо, а не исках да се притесняваш.
-
Господи. Понякога си толкова… мъж.
Той всъщност се подсмихваше, докато аз исках да крещя. Сега усетих умората в гласа му. Той се
бореше с болката. Не знам дали сега беше „не е ли толкова сладко, че не иска да ме тревожи”
или „ехо, глупаче, не можеш ли да разбереш, че очевидно се нуждая от помощ” случай, защото
той се опитваше да ме защити по много странен начин. Постарах се да поддържам гласа си
равен, когато попитах.
-
Колко е зле?
-
Достатъчно зле, за да се нуждая от теб да държиш всичко заедно за малко след като
се трансформирам, за да зарасне правилно.
Една от привилегиите, когато се превъплътим е, че сме способни да регенерираме бързо
клетките си. Освен ако не получим фатална рана в главата или сърцето, или оръжието, което с
което е причинена раната е с сребърно, имахме способността да се лекуваме много бързо.
-
Би трябвало да се погрижа за него преди да се опитаме да се изкачим на върха –
казах му.
-
Няма да си способна да виждаш.
Най-вероятно бе добро нещо, след като трябваше да свали дрехите си за да се трансформира.
-
Мога да го напипам. Коя ръка?
-
Лявата.
Чудесно! Знаех, че е левак. Така, че се опитваше да се върне на върха с една здрава ръка и то
не най-силната му? Защото той вече премести ръката ми на колана си, бях в добра позиция.
Издърпах тениската от дънките му, след това много внимателно плъзнах ръката си по гърба му, през рамото му, по ръката му. . .
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
-
Боже мой, Рейв! – изплаках, когато пръстите ми напипаха ръба на нещо твърдо,
което трябваше да е кост. Той вдиша рязко. Можех да подуша металния аромат на
кръвта му сега и да усетя топлината к под пръстите си. Костта му бе разкъсала
кожата му.
-
Мислиш си, че може да е счупена!?
-
Не исках да те притеснявам – повтори.
Очите ми се напълниха със сълзи. Би трябвало да го боли. Възможно най-внимателно,
издърпах тениската му над главата му, а той наддаде стон. За пръв път от няколко седмици си
пожелах пълнолунието, за да мога да виждам по-ясно. Сребристата останка от луната и
няколкото звезди на нощното небе бяха много недостатъчни. Не помагаше и това, че се
намирахме в основата на скалата, с храсти и дървета навсякъде около нас.
Щом тениската му бе свалена той каза:
-
Мога да си сваля останалото. Просто седни там и когато се върна, трябва да
намериш счупеното и да притиснеш двете парчета кости обратно заедно.
-
Добре – все още стискайки тениската му, седнах на земята и подвих краката си под
мен. Толкова по плана ни да се измъкнем надалеч за малко. Най-вероятно вече
щяхме да сме се върнали ако му бях позволила да ме целуне.
Чух раздвижване зад храста, докато Рейв сваляше ботите и джинсите си. Отказах се да си го