представям гол и приемайки вълча форма. Промяната може да се случи само за премигване,
по-бързо отколкото съм способна да си представя.
Можех едва да видя силуета му, докато накуцваше към мен във вълча форма. Зарадвах се, че
няма достатъчно лунна светлина, която да ми позволи да видя болката в очите му. Той опря
главата си в скута ми. Съвсем внимателно, зарових пръстите си в козината му, следвайки
линията на рамото му докато достигнах левия му преден крак.
-
Знам, че това ще заболи и съжалявам. – казах и започнах да натискам костта, за да
се върне обратно на мястото си. Той се втвърди, но не издаде звук. Дори във вълча
форма, трябваше да се прави на мъжкар.
-
Сега ще се оправи.
Засмях се смутена.
-
Не знам защо ти говоря. Можеш да прочетеш мислите ми, нали? Иска ми се да
можех да прочета твоите. Или може би – не. Сигурна са пълни с болка в момента.
Когато се превъплътим, ставаме телепати. Това е начина, по който комуникираме с другите
докато сме във вълчата си форма. Като бонус, може също така да прочетем мислите и на тези, които не са във вълча форма.
Рейв облиза ръката ми, може би за да спре говоренето ми или просто за да ме осведоми, че е
добре. Исках да заровя лицето си в козината му и да се разплача. Мразех, че преминаваме
през това. Чувствах се безполезно, имаше толкова малко неща, които можех да направя. Той
ме облиза отново.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
-
Не е честно – казах – Не си мисли, че не зная, че това е вълчата версия на целувка –
опитах се да изпразня съзнанието си, за да не разбере колко много се наслаждавах,
че е толкова близо до мен, дори в животинската си форма.
Бях наясно с това, че вече нямаше капеща кръв. Посмях да прокарам пръста си, през това
което до преди миг е било разкъсана плът. Бе гладко сега, излекувано. Мускула и костта най-
вероятно щяха да отнемат още малко време.
Способността ни да се лекуваме бе друга от причините Био Хром да се интересува от нас. Но не
исках да мисля за това. Дори и да се опитвах да изпразня ума си, не можех да спра да мисля
колко бе красив Рейв сега. Виждала съм го и преди във вълча форма, така че дори с малката
лунна светлина знаех как изглежда. Козината му е черна като косата му, толкова черна, че в
някои от ъгли е като безвездното небе вечер. Бе величествено, най-величествената козина,
която някога съм виждал.
Тази на Лукас бе комбинация от черно, бяло, сребърно и кафяво. На Конър, с неговата пясъчно
руса коса, бе по скоро златиста. Моята коса е светло руса, почти бяла. Чудех се как ли бих
изглеждала като вълк? Щях ли да напомням на белите арктически вълци? Щях ли да съм
хубава? Или нямаше да има нищо специално в мен?
Беше достатъчно зле, че трябва да се тревожа за косата си, грима си и дрехите си, защото
винаги исках да изглеждам добре, но сега и започнах да се притеснявам за вида ми като вълк. .
.
Рейв побутна ръката ми и осъзнах, че ме осведомяваше, че вече не е нужно да държа стегнато
левия му крак. Погалих врата и рамената му, наслаждавайки се на усещането на козина
докосваща пръстите ми.
-
Зная, че лекуването, да не споменаваме промяната, може да е изморително. Просто
си почини още малко.
Предполагам, че говорих на глас по навик.
Красив си, помислих си.
Това бе нещо, което никога не казах на глас. Както никога не му казах, че смятам, че изглежда
добре – секси, за да бъдем точни – в човешка форма.
Мислите ми пътуваха по места, където не трябваше. Започнах да си тананикам песен на „Nine Inch Nails”, опитвайки се да запълня съзнанието си с хаотичния ритъм, за да заглуша всичко
друго.
Рейв се отдръпна от мен. Усещането, за липсата на топлината му и да прекарвам пръсти през
козината му, се появи веднага. Исках да го извикам обратно. Вместо това, започнах да си
тананикам по-силно.
Нещо падна в скута ми.
-
Дрехите ми, нагъни ги – той се върна обратно в човешка форма за да ми говори, за
да ми каже, че ръката му е излекувана – След това се хвани за козината ми. По-
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
силен съм и вървя по-бързо във вълча форма.
Докато свърша с нагъването им и поставянето им в едната си рака, той се превъплъти отново и
побутваше крака ми. Хванах се за кичур козина и го оставих да ме води. Беше бавно, докато
търсеше за оголени скали, на които можех да стъпя. Загубих крачката си веднъж или два пъти и