се подхлъзнах малко назад, но той винаги беше там, побутвайки ме с муцуната си, настоявайки
да опитам още веднъж.
Накрая бяхме отново горе на скалата. Пуснах дрехите му, веднага щом се отдалечихме от ръба
и започнах да се разхождам около мотора. Знаех, че се трансформира и облича зад мен.
Опитах се да не мисля как изглежда, когато бе гол.
-
Благодаря ти, че ми помогна – каза.
Стреснах се, засмях се и се обърнах обратно.
-
Винаги се изненадвам на това колко тих можеш да си.
-
В природата ни е да сме тихи. Никога не знаеш къде може да те изненада някой
хищник. – можех да почувствам погледа му. – Предполагам, че не искаш да
подложиш на тест теорията ми за целувката преди да се върнем.
-
Не. Това е наистина лоша идея.
-
Предполагам, че зависи от възгледите ти. – преминавайки покрай мен, той яхна
мотора и включи двигателя. Също така, този път включи фаровете. – Качвай се. По-
добре да се приберем преди да осъзнаят, че ни няма.
Страхувах се, че бе прекалено късно за това. Покатерих се на мотора, притискайки се отново
срещу му и затягайки ръцете си около кръста му.
Той обърна главата си към мен.
-
Линдзи?
-
Да?
-
Аз също мисля, че си красива.
Ритна стойката, натисна педала за газта преди да мога да отреагирам и профуча напред. Това
бе добре, защото нямах никаква идея как да отговоря на това. Но през целия път към дома на
старейшините, си тананиках щастливо в мислите си.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Chapter Five
Пета глава
Превод: sunset
Редакция: djenitoo & sunset
__________________________________________________________________________________
Когато се върнахме в Уолфорд, Рейв набра кода на електронната клавиатура и портата се
отвори. Това бе нашето последно попълнение към защитата на нашето малко местенце в света, което бе смесило древното с модерното.
Той достигна до зоната, където няколко джипа и всякакви други превозни средства бяха
паркирали. Беше късно. Фестивала беше свършил. Всичко беше тихо, когато преминавахме
покрай голямата къща.
-
Ти първа – каза Рейв – Не искаме да ни видят заедно.
-
Мда – щях да си играя с огъня, ако отидех до Конър сега. Как дори бих могла да
обясня? Не можех. – Ъм, виж. . . благодаря ти, че ме отведе надалеч от целия гибел
и мрак за малко.
-
Да си на кракча от смъртта е чудесен заместител.
Усмихнах се.
-
Това беше моя грешка. Лагерувам в тези гори достатъчно често, за да знам, че не
бива да стоя на ръба на скалата. – казах, мислейки си, че все още стоя на ръба на
такава. Метафорично, разбира се. – Някога обмислял ли си възможността да си с
Британи? Знаеш, за сродна душа. Тя е свободна.
Той се засмя сурово.
-
Какво правиш?
-
Опитвам се да предложа варианти – отговорих искрено.
-
Не искам варианти. Не изпитвам същия глад към Британи. Не изпитвам нищо друго
освен леко любопитсвто и безгрижно приятелство. Не се чудя какво ще е ако я
целуна. Не изпитвам нужда да лежа до нея, с тяло притиснато в нейното. Не ... – той
се наведе и потърка устни по дължината на лицето ми, вдишвайки, предизвиквайки
топлина, която премина бързо през мен. – Не се наслаждавам на аромата й. Не я
сънувам. Искам теб.
Преди да успея да реагирам, той се завъртя на петите си и започна да върви на другата страна.
Сърцето ми заби хаотично, устата ми пресъхна. Каза го сякаш няма да се откаже. Не знаех дали
да се чувствам поласкана или разтревожена.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Почти тръгнах след него. Ще трябва да вкарам малко разум в главата му. Вместо това го
оставих да си тръгне, отказвайки да си призная, че една малко част от мен се зарадва, на това
че отхвърли идеята ми да бъде с Британи. Бях в пълна бъркотия.
В резиденцията няколко светлини бяха все още включени, но все още бе невероятно тихо.
Предположих, че всички са по леглата си. Започнах да се качвам по стълбите.
-
Линдзи?
Сърцето ми почти спря, когато чух гласа на Конър. Обърнах се бавно, за да го видя да стои до
вратата на салона. Преглътнах тежко преди да кажа.
-
Здрасти.
Той дойде до мен.
-
Къде изчезна? Не можах да те открия.
Вдигнах рамене.
-
Аз просто. . . всички бяха толкова потиснати и притеснени, така че исках да