че всичките ти усещания се усилват – каза меко Кайла.
-
Да, чувала съм – чудех се какво точно се опитва да каже. За разлика от Кайла, това
не беше нещо ново за мен. Родителите ми са шифтъри. Отраснах около шифтъри.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
-
Мириса е това, което се усилва най-много. Нали знаеш, когато влзеш в любим
ресторант и просто ухае толкова добре?
-
Разбира се.
-
Добре, сега мога да усетя аромата на всеки, защото са индивидуални. Но не
надушвам лазаня, а домати, чесън, юфка и моцарела. Мога да помириша всяка
отделна съсравка. Когато отида в стая, пълна с хора, мога да помириша всеки
различен човек. Като сега. Мога да усетя малко от Конър... и доста от Рейв.
-
Какво се опитваш да кажеш? – попитах, раздразнена от способността к и силно
паникьосана, от мисълта, че може би Конър също е подушил върху мен Рейв. Може
би това бе причината, поради която бе дистанциран и не ме издърпа в ъгъла за
целувка.
-
Била си с Рейв много повече отколкото с Конър тази вечер. Не е моя работа, но ако
имаш нужда да поговориш – тя докосна рамото ми леко. – Ти си моята най-добра
приятелка. Тук съм за теб.
-
Не знам, Кайла. Не знам какво чувствам точно сега. Не знам каква връзка
изграждаш след първата трансформация със срещуположния . . .
-
Мисля, че връзката трябва да е първа там, Линдзи. Да, задълбочава се след като я
преминеш, но емоциите се нуждаят от почва.
-
Конър е добро момче. Той винаги е постоянен. Мога да разчитам на него – Но това
означаваше ли, че това което изпитвахме един към друг е правилното, бе ли
толкова дълбоко колкото трябва да бъде? Ако му кажех, че имам съмнения, щях ли
да изгубя приятелството му? Можех ли да понеса да го изгубя, след като съм го
имала през по-голямата част от живота си?
-
А обичаш ли го? – попита Кайла.
Защо този въпрос бе обща тема тази вечер? И защо, по дяволите, не знаех отговора?
На следваща сутрин заварих майка ми и баща ми да закусват. В трапезарията имаше доста
малки покрити с покривки кръгли масички, така че семействата да могат да проведат личните
си разговори. Но това, което имаме ние не са разговори, а разпити.
-
Не те видяхме миналата нощ – каза татко като за начало на разговор, но познах
адвокатска тактика, когато я чух. Тъмната му коса се превръщаше в сребърна на
места. Това го правеше много изискан, дори кафявите му очи ме държаха като вълк
дебнещ заек.
-
Размотавах се наоколо с приятели, както обикновенно.
-
Конър те търсеше – каза мама. Дори в дивата природа тя изглеждаше готова да пие
чай с кралица. Да, семейството ми – точно като това на Конър – е сред елита на
клана ни. Ние никога не си замърсявахме ръцете от работа с инжинерска работа –
наемахме хора да правят различни неща. Дори наехме бащата на Рейв до преди да
се напие до безпаметност и да стана нетърпим и заядлив.
-
Намери ме – уверих я.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
-
Не съм сигурна защо въобще е трябвало да те търси – каза мама, прибирайки
отделилите се кичури от русата си коса обратно във френската плитка, която си бе
направила.
-
Отегчих се да гледам футбола, затова се разходих наоколо за малко.
-
Знаеш ли, че когато хората лъжат, аромата на кожата им се променя? – попита баща
ми, случайно намазвайки с масло филийката си.
Простенах вътрешно. Бе невъзможно да запазиш нещо в тайна тук. Реших да сменя темата.
-
Затова ли си толкова успешен в кариерата си? Защото знаеш когато свидетелите
лъжат?
-
Това е една от причините. Искаш ли да опиташ с друг отговор?
-
Не. Щастлива съм с този, който дадох.
Той притвори очите си към мен. Този хищнически поглед най-вероятно бе другата причина
кариерата му да е толкова успешна. Ако не бях отраснала с него, щях да се разтреперя в
маратонките. След това можеше да разкъса гърлото ми без разкаяние. Имаше слух, че
наистина го е направил веднъж – на мъж, който е убил няколко тинейджъри и щяха да го
умъртвят технически. Но ако беше истина, татко никога не го е споменавал. Той вярваше в
закона на джунглата, но цялата му работа бе в пределите на статистическия закон.
-
Видях те с момчето на Лоуел миналата вечер – каза със смъртоносно спокойствие.
Усетих как гнева се надига в мен.