той.
Навеждайки се, той потърка устните си в моите, сърцето ми пропусна няколко удара, заради
това, което бяхме на път да направим.
Държейки ръката ми, той ме заведе до сечището, към очакващата ни луна, към това да бъде
моя сродна душа завинаги.
А аз просто се надявах да не съм направила грешен избор. В противен случай вървях право към
най-голямата грешка в живота ми.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Chapter One
Първа глава
Превод:djenitoo
Редакция: djenitoo & sunset
_________________________________________________________________________________________________________________
По общо мнение сънищата отразяват скритите ни страхове и тайните ни желания, всички
настояващи за внимание. Този който сънувах миналата нощ беше толкова ярък, че дори и сега, когато вечерта бе вече близо, ме караше да се свивам от неудобство в стола си. Седях срещу
стената в съвещателната зала, където старейшините на Тъмните Пазители – защитниците на
нашето общество – обсъждаха как най-добре да осигурят оцеляването ни. Понеже все още не
бях преминала първата си трансформация, бях считана за стажантка и не бях допусната да
седна на голямата, кръгла маса с другите. Това беше добре за мен, защото ми даваше
свободата да пусна мислите ми да се реят – без никой да забележи, че не им обръщам
внимание.
В съня ми стоях на сечището с обявената ми сродна душа, Конър, ръцете ни бяха обвити един
около друг толкова силно, че едва можехме да дишаме. Пълнолунието осветяваше като
прожектор.
Изведнъж тъмни облаци покриха луната и всичко се стъмни. Все още държаща го близо и
силно, усещах костите и мускулите на тялото му се притискат към мен. Той стана по-висок и по-
голям. Пръстите ми направиха разходка из косата му, която сега на допир бе гъста и дълга.
Устата му покри моята, но устните му бяха по-пълни от преди. Целувката бе по-жадна от всяка
предишна, която ми бе давал. Цялото ми тяло омекна и като че ли вече знаех какво е чувството
да си мек восък, топящ се под горещия пламък. Съзнанието ми шептеше, че трябва да се
отдръпна, но вместо това се притиснах към него сякаш ще се удавя в море от съмнения, ако го
пусна.
Реещите се облаци се отдръпнаха и лунната светлина ни озари отново – само, че вече не бях в
ръцете на Конър. Вместо това притисках тялото си към това на Рейв, целувах го, копнеех за
докосването му…
Размърдах се неудобно в стола си със спомена за това колко отчаяно желаех Рейв.
Предполагаше се, че исканията ми трябваше да са насочени към Конър, но се събудих в
преплетените чаршафи, настояваща за друго докосване, на Рейв – дори и да е само в сънищата.
Размърдах се отново, почувствах рязко лакът да се забива в ребрата ми.
-
Ще се успокоиш ли? – прошепна грубо до мен Британи Рийд. Като мен, тя също скоро
щеше да стане на седемнадесет и да премине първата си трансформация през следващото
пълнолуние.
Познавам Британи от детството си. Бяхме приятелки, но никога не се чувствах толкова близка с
нея, както с Кайла – с която се запознах едва миналото лято, когато приемните к родители я
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
бяха довели в парка, за да се срещне с миналото си. Свързахме се на дълбоко ниво почти
веднага след като се срещнахме. Прекарахме последната година споделяйки живота си чрез е-
майли, SMS-и и телефонни разговори.
По време на миналото пълнолуние тя откри, че е една от нас и че Лукас Уайлд е сродната к
душа. Не можех да си представя, колко изплашена е била през малкото време, което е имала
да го осъзнае. Ние шифтърите не контролираме първата си трансформация. Когато
пълнолунието се издигне телата ни реагират на повика му. Но сега Кайла седеше на масата с
другите. Лятното слънцестоене, най-дългия ден в годината, обикновено е времето, когато
колкото се може повече от нашия вид идват, за да празнуват съществуването ни. Но тази
година опасност се бе надвесила над нас и затова се събрахме в Уолфорд, село скрито дълбоко
в огромната националната гора в близост до границата с Канада. Всичко, което напомняше тук, че някога е било населен район, бяха само няколко малки сгради и големи приличащи на
жилищни блокове постройки, които служиха за дом на старейшините, които ни управляваха.