Резиденцията също така бе и къща, приемаща повечето от нас, когато сме тук за лятното
слънцестоене.
Винаги сме били тайно общество. Дори и когато живеем сред останалите в света, ние
показваме истинското си аз само един на друг. Но наскоро открихме, че по-големия брат на
Лукас ни е предал, като е дал сведения на някой от външния свят за нашето съществуване. Сега
няколко учени, които работят за медицинско изследователска компания наречена Био-Хром, са
решили да ни заловят и да открият какво ни прави различни – или по-важното, какво ни кара
да се трансформираме. Те искат да патентоват тази дарба, да ни отворят, и да ни използват за
финансовите им печалби. Но да ни направят дисекция и изследват, не бе начина по който
някой от нас искаше да прекара ваканцията си.
Макар, че никой от нас не е видял следи от учените от Био-Хром, откакто Лукас и Кайла
избягаха от техните лапи, никой от нас не вярва, че са се отказали толкова лесно. Всички бяхме
на ръба, защото можехме да усетим предстоящият сблъсък – по начина по който животните
усещат наближаващата буря. Природата ни бе направила приспособима към опасността. Това
беше причината по която не сме тръгнали по пътя на динозаврите.
Британи беше права. Трябваше да остана спокойна поне за сега. Да спра да мисля за този
откачен сън и да обърна повече внимание на разговора на масата. За жалост погледа ми се
отклони около групата, точно на Рейв. Той ме наблюдаваше толкова напрегнато, че ме накара
да си мисля, че знае за побъркания ми сън. Тъмните му очи съдържаха предизвикателство,
което ме подканваше да не погледна настрани, изкушаващи ме да рискувам да ме хванат
взираща се в него, вместо да съм се концентрирала над защитата ни от Био-Хром. В този
момент, не можех да се насиля да повярва, че някакви учени са по-опасни за мен отколкото
Рейв.
Той ме изучаваше без срам. Почти можех да почувствам допира на погледа му по кожата му.
Знаех, че трябва да погледна настрани, но не исках да загубя тази силна връзка. Никога не съм
чувствала нещо толкова силно преди. Периферното ми зрение се размаза, изговарящите се
думи наоколо бяха неясни, сякаш се намирах под вода. Сърцето ми ускоряваше една секунда,
на другата забавяше – беше толкова объркано – колкото мен. Исках да стана и да отида до
него. Но същевременно с това - да избягам от стаята.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Рейв не говореше много през тези заседания – всъщност, никога не говореше много. Той беше
втори по командване след Лукас и всеки път бе наблягал повече на действията. Винаги
изглеждаше сякаш е забравил да се обръсне сутринта с този малък намек за набола брада по
брадичката. Гъстата му права коса стигаше до раменете му и бе черна като безлунна нощ,
почти подобни очи с нюанс на горещ шоколад. Когато се трансформира, той е великолепен… и
смъртоносен.
Миналото лято го видях да отстранява пума, когато проучвахме едно място преди да заведем
няколко туристи там. Пумата нападна, Рейв се превъплъти и станах свидетел от първите места, на какво на какво сме способни, когато сме заплашен. Ние сме агресивни и смъртоносни.
Дори и в човешка форма Рейв ме плашеше с всичката си отприщваща сила, която усещах да се
излъчва се от него. Не знаех защо напоследък само той привлича вниманието ми – въпреки, че
привличане е твърде слаба дума. Не можех да изкарам пет секунди без да мисля за него, без
да се огледам наоколо за да видя дали е наблизо. Бях толкова любопитна и то по начин, по
който не съм била за никое друго момче преди, дори към Конър. Исках да знам филмите които
харесва, и книгите които чете. Исках да прослушам iPod-а му и да разбера, коя е любимата му
музика. Но най-вече исках да почувствам ръцете му около себе си по начина, по който бяха в
съня ми. Исках да опитам жадната му целувка.
-
Само след две седмици и ще играем с големите момчета. – прошепна Британи,
разрушаваща обгърналото ме очарование от Рейв и разпалваща искрица вина в мен. Беше
ли забелязала на къде бе насочено вниманието ми, кое „голямо момче” ме бе омаяло?
Или също е гледала към масата, надяваща се да привлече вниманието на някой? Имаше
легенда, че момиче не може да премине през трансформацията, ако е сама.
-
Не си ли уплашена? – попитах. – Имам предвид никой не те посочил още. – Скоро след като
го казах бях шокирана от себе си. Британи вероятно достатъчно се тревожи за това и без