му. Исках да се сгуша до него.
- Защо дойде, ако не искаш да разбереш какво ще е, ако сме заедно? –
попита.
Не му отговорих с думи. Вместо това, погледнах нагоре и хванах лицето му между
ръцете си. Можех да усетя наболата му брада. Можех да почувствам лекия бриз, който
създаваше дългата му черна коса по пръсите му. Да усетя милувката на погледа му впит
в моя. Бях наясно с тишината му, докато ме чакаше да взема решение.
Прости ми, Конър.
Повдигнах се на пръсти и го поканих с тих и надявам се секси глас.
- Целуни ме.
Ниското му победително ръмжене отекна между нас и след това ме целуна страстно.
Точно като първата целувка – ми отне дъха. Тази вечер я нямаше искрата адреналин от
преживяването на косъм от смъртта или тежкото му впускане, за да спаси живота ми.
Но огъня бе все още там, непокътнат, точно като в съня ми. И точно, като първата ни
целувка бе замайващо – почти прекалено.
Отдръпнах се първа. Вече го нямаше върпоса дали всичко бе само похот. Най-накрая
усетих тази дълбока душевна връзка, за която бях чувала. Бях в беда. Голяма беда.
Стъпвайки отново на земята, зарових буза в рамото му, привествайки ръцете, които се
обвиха около мен.
- Добре ли си? – попита.
- Реших, че това е най-глупавия въпрос на земята.
- Значи не си добре.
- Не зная, Рейв. Нещата ставам само по-сложни.
- Няма да кажа, че се радвам, но също така определено не съм и разочарован.
Поне има някакъв шанс да избереш мен.
А какво ще причини това на Конър?
- Нуждаем се да поспим – каза след това и се зачудих дали не е усетил нужда
да запълни тишината, която бе настанала помежду ни – Ще споделяш спален
чувал с мен.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Чудесно! Не бях помислила да си опаковам спалния чувал.
- Не мога – казах с малко съжаление. Но знаех, че имаше някои граници и
веднъж щом ги преминех нямаше да мога да се върна назад.
- Отново се тревожиш за Конър.
- Разбира се, че се тревожа за него. Рейв, той е бил част от живота ми от както
се помня. До това лято никой от нас нямаше въпроси, никой нямаше
съмнения ... а сега просто не знам. Да се влюбя трябва да е най-лесното
нещо на света, но не е.
А точно това го правеше толкова сложно: мислех, че съм влюбена в Рейв. Не само
защото се целува превъзходно – а факта, че може да оголи сърцето и душата си за мен.
Той е силен и добър. Грижи се за мен. Знае какво желае и го преследва. Не го урежда с
връзките си.
Докосна нежно бузата ми.
- Не исках да правя нещата по-трудни за теб.
- Не искаше ли?
- Не умишлено. Иска ми се да е по-лесно и за двама ни. Но няма да се предам
ако има дори малка възможност да сме заедно. А ако няма шанс, искам да го
зная. Ти също.
- Зная. Не съм ядосана. Просто ... внезапно съм прекалено изморена.
- Не си донесе спален чувал – каза – Обещавам, че само ще спим.
Той не дочака отговора ми, а се премести леко, за да вземе спалния чувал от багажника
на мотора си, където го бе завързал. Въпреки, че чувствах вина, не можех да отрека
успкоителното очакване да лежа до него, да спя в ръцете му. Никога при никакви
обстоятелства не съм си и помисляла да спя в обятията на Конър. Но знаех, че с него
също ще изглежда толкова естествено. Никога не съм поставяла под въпрос факта, че
винаги ще бъде до мен. Но сега бях притеснена, че аз няма да съм там за него.
Наблюдавах как Рейв развива спалния чувал. Наведен, той достигна до мен и пръстите
му се сплетоха с моите, подръпвайи ме леко. Коленичих и се пъхнах вътре, а при
следващото ми сърцебиене той лежеше по гръб до мен, сгушвайки ме в извивката на
неговата страна. Можех да усетя силата в прегръдката му, твърдостта на мускулите му.
Зарових буза в ъгъла на рамото му и се заслушах в стабилния ритъм на сърцето му.
Струваше ми се, че трябва да кажа нещо, но всички думи които бих могла да произнеса
биха били неподходящи в този момент. Той обеща, че само ще спим, но лежейки
толкова близо до него си пожелах повече. Искаше ми се още една целувка. Жадувах за
допира на пръстите му върху кожата си. Желаех интимността с него толкова яростно
както никога до сега.
Този превод принадлежи на преводачите от http://muse.forumotion.net
Тъмните Пазители: Пълнолуние – Рейчъл Хоторн
Рейв се измести, обвивайки се около мен, докато не бях напълно погълната от пашкула
на топлината му. Исках да се противопоставя. Вместо това се отпуснах докато не се